Културен туризъм: На опера във Виетнам

Операта не е най-любимият жанр за виетнамската публика. Двата стари, строени още през 18 век от французите, които са владели Индокитай, оперни театри – в Сайгон и Ханой, са обявени за обекти на Юнеско и по тях се правят екскурзии. Фасадите им са с барокова пищност, а красивите зрителни зали са с по 300-400 места. В каталога пише, че имат и два-три нови, модерни театри в други градове на страната, която е почти два пъти по-голяма от Франция. За чужденците в тях се правят танцово-акробатични шоу спектакли – съчетание на традиционни танци с бамбукови пръчки и циркови номера. Затова, когато ни съобщиха, че във връзка с честване на 237-ата годишнина от победата над историческия Нгок Хой Донг, в чест на героичния дух на бунтовниците от Тай Сон и героя на Куанг Чунг с рождено име Нгуен Хюе, стана ясно, че ни е провървяло.

На площада пред празнично осветения оперен театър в Сайгон, на седмия ден на лунната Нова година ни чакаше грандиозен спектакъл, в който като статисти присъстваха и войници от местния гарнизон, а балетът беше подсилен с участници в местни школи за бойни изкуства. Участваха общо 300 души.

Сюжетът доста приличаше на този с българският герой Ивайло. Героят, който разбива чужди окупатори, допуснати уж на помощ от неспособния да управлява цар Льо Чиеу Тонг, който повече са страхува от мастните феодали, отколкото от външна агресия, е овчар. Той живее в южната част на приличащата на тяло на дракон или на буквата S държава и за няколко месеца се придвижва до крепостта Тан Лонг, където разбива неприятелите и се провъзгласява за цар под името Куанг Чунг. Жени се за овдовялата царица. В историята не се разказва по-нататъшната му съдба, защото да се победи дори най-силния враг е по-лесно, отколкото да се устои на дворцовите интриги. Май единственият овчар в историята, не просто станал цар, но и създал династия, е библейският Давид.

Героичната опера е по либрето на народния артист Ху Куок и музика на Дин Фонг. Журналистическите ни карти ни позволиха да имаме места на първия ред на ложата по време на генералната репетиция. На тази места на следващия ден щяха да седят министри, кметът на града и други официални лица. Имаше само един проблем – между “зрителната зала“ на площада и импровизираната сцена на стълбите на операта и на тротоара пред нея е една от най-оживените улици, по която движението не спираше, като най-неприятни бяха рояците мотоциклети. Във Виетнам почти няма семейство без двуколесно превозно средство, на което се натоварват майката, бащата, трите деца, тъщата, кучето и поне един телевизор. Също така имаше и двуетажен автобус, която тръгва за панорамна обиколка на града оттам на всеки 15 минути. Силно се съмняваме, че за деня на премиерата биха могли да отклонят движението, за да се гледа операта необезпокоявано.

Във Виетнам са рядкост певците баси. Народният артист Тан Нган показа висока класа в ролята на стареца мъдрец. Неговото участие в спектакъла беше нещо като хора в древногръцките трагедии. Хор в спектакъла имаше, но той по-скоро представяше възторга на народните маси, като освен оперния състав бяха поканили и известната формация Нхом хъп. Съпроводът на виетнамската филхармония е бил записан предварително.

Специално място трябва да се отдели на интересния декор – 3Dизображения на природа, умело съчетани с анимация. Художници на красивите костюми и декора са на Ким Ту Лонг и Ле Ту. Впечатляваща беше и хореографията на Хуу Куок, съчетаваща танци, пирамиди от тела, демонстрации на бойни изкуства, с което прекрасно беше илюстрирана битката, а след нея – радостта от победата. Впечатляващ беше финалът на операта, когато зрителите запяха заедно с хористите и солистите. Явно заключителният химн беше така познат и обичан, както този на операта “Иван Сусанин“ от Глинка.