Автор:
Мариана Ганчева
вторник 24 март 2026 14:08
вторник, 24 март 2026, 14:08
СНИМКА: БГНЕС
Размер на шрифта
Сагата със съдбата на созополския остров "Св. св. Кирик и Юлита" продължава години наред. Решение на Министерски съвет от 21 януари тази година, според което 40 % от площта на острова са отнети от Министерството на културата и предадени на държавното предприятие Пристанищна инфраструктура, за да се строи пристанище, предизвика притеснения на специалисти и експерти. Беше създадена петиция за неговата отмяна. В "Какво се случва" коментираме темата с проф. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места ИКОМОС, международно признат експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС по културно наследство, автор на архитектурни и урбанистични проекти по темата, самият той ръководител на екипа, създал цялостна визия за развитието на острова, експонирането на археологически находки там, както и музей на Черноморските цивилизации.
"Има един много ранен международен научен интерес към културното наследство на остров "Св.св. Кирик и Юлита", още от началото на 20 век. Разкрива се уникална археология, включително подводна. Островът до 16-и век е бил част от сушата, има античност, праистория. Има пластове от древността до модернизма в лицето на Рибарското училище на арх. Стоян Николов, както и следи от Студената война. – казва проф. Кръстев.
Преходът обаче започна с безпътица по отношение на острова и се появиха комерсиални апетити. Имаше идея дори да стане хазартен център и паркинг на Созопол.
2010 година той се прехвърля за стопанисване на Министерството на културата. То възлага на НИНКН концепция за устойчиво развитие. Аз бях поканен да ръководя екипа. Нашият анализ показа, че става дума за един неделим природен феномен. Концепцията предложи най-висок статут за защита на острова и той да стане център на Черноморските цивилизации и на изкуствата."
През 2022 година важна роля изиграва проф. Минеков, тогава министър на културата, който създава инициативен комитет за спасяване на острова. Той лично заинтересува ЮНЕСКО, Лувъра и се прави предложение за европейско партньорство, подписана е декларация за намерения между Франция и България.
"Има реална перспектива островът да бъде световно наследство, което е изключителен шанс за всичко останало. – казва проф. Кръстев
Но решението на предишното правителство прекъсва по едни драстичен начин цялата тази стратегия. Най-важното: дава се една съвършено друга, комерсиализирана посока на развитие."
Цялото интервю на Мариана Ганчева с проф. Тодор Кръстев в "Какво се случва" може да чуете в звуковия файл.
Д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна
археология в Созопол:
"Съществуващият кей на острова, на който
акостират в момента корабите на Гранична полиция, е добър, дори може да се
каже, че е един от най-добре изградените. Но е необходима поддръжка, стопанисване,
ремонтни дейности.
Има голяма вероятност решението да бъде ревизирано и да се мине по пътя, който беше зададен от самото начало. Да се актуализира концепцията. В момента този казус привлече много широк обществен интерес, ангажираха се няколко министерства. Обсъждахме създаването на междуведомствена комисия. Това е национален проект.
В Созопол хората са разтревожени, наясно са какво може да се случи. Например да се превърне в огромно пристанище и огромен паркинг.
Иначе това е един от най-богатите археологически обекти в България. Изключително добре запазени селища, много керамика, артефакти."
Чуйте разговора на Мариана Ганчева с д-р Найден Прахов в "Какво се случва".
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!