вторник 24 март 2026 14:47
вторник, 24 март 2026, 14:47
Президентката на ЕЦБ Кристин Лагард
СНИМКА: ЕПА/БГНЕС
Размер на шрифта
Кристин Лагард, президентът на Европейската централна банка, направи паралели между настоящото десетилетие и 20-те години на миналия век в интервю за Николай Танген, който управлява суверенния фонд на Норвегия - най-големият в света с активи от 2 трилиона долара.
Лагард, класирана от списание "Форбс" (Forbes) като втората най-влиятелна жена в света, даде интервю за Танген в неговия подкаст, което излезе във вторник, а отправната точка беше аналогията на шефа на ЕЦБ на настоящата епоха с 20-те години на миналия век, когато двигателят с вътрешно горене и производството играеха ролите, които сега се заемат от развитието и разпространението на изкуствения интелект, предаде Dow Jones news.
Преди век световният ред не успя да се справи с геополитическата фрагментация и дестабилизиращото въздействие на новите технологии и това доведе до епохалната финансова криза от 1929 г., която от своя страна проправи пътя към Втората световна война.
Лагард отправи сериозно предупреждение, че "историята ще се повтори", ако правителствата не успеят да "прехвърлят отговорността върху дипломацията, а не върху войната" и не успеят в "доброто финансово управление на публичните бюджети"..
Лагард започна мандата си като президент на ЕЦБ през 2019 г. и ще остане на този пост до официалния му край през октомври 2027 г. Наскоро обаче се появиха слухове, че тя може да обмисли предсрочно оттегляне. По време на мандата си тя трябваше да се справи с добре известните уязвимости на Европа, най-вече в енергийната зависимост и демографските предизвикателства на застаряващото общество.
Като най-отворената от световните икономики, Лагард посочи, че с оглед на това Европа е податлива на скокове в цените на енергията, като този от 2022 г. и настоящата криза с Иран. Тя посочи, че иранската война подчертава късогледството на европейската летаргия в развитието на независима, зелена енергия и подчерта неотложността за развитие на ядрени енергийни капацитети възможно най-скоро.
Танген я попита за нетърпеливостта ѝ към министъра на търговията на САЩ Хауърд Лутник, който критикува Европа по време на Световния икономически форум в Давос. Лагард напусна вечеря, на която присъстваше, и коментира, че "той не беше приемлив за мен, затова напуснах стаята".
Това не е единственото нещо, с което Лагард е нетърпелива. Едно от основните ѝ оплаквания относно взаимодействието между ЕЦБ и европейските правителства е, че политиците се фокусират върху непосредственото обществено мнение и следващите избори, докато решенията на централните банки могат да отнемат от шест до дванадесет месеца, за да покажат резултати.
Лагард отново подчерта ясно, че нейният мандат е да поддържа ценовата стабилност, а независимостта на ЕЦБ е свещена, особено в контраст с противоречията относно трудните отношения на президента Доналд Тръмп с председателя на Федералния резерв Джером Пауъл.
Другият ѝ източник на разочарование е посредственият напредък, който ЕЦБ постигна при приемането на дигитално евро. Пилотната фаза се очаква през 2027 г., а пълното ѝ внедряване – през 2029 г., тъй като светът се отдалечава от физическите банкноти.
Лагард беше най-проницателна, обсъждайки въздействието на технологиите и особено появата на изкуствения интелект. Лагард отбеляза, че до известна степен Европа е изостанала от интернет революцията в началото на хилядолетитето, провал, който е довел до разминаване в производителността със САЩ, което никога не е било напълно преодоляно. С изкуствения интелект Европа отново изостава от САЩ, но Лагард отбелязва, че Европа е силно конкурентоспособна в "разпространението" на изкуствения интелект, интегрирайки го в производството и индустрията.
Тя смята, че изкуственият интелект може да бъде дефлационен (да намали инфлацията), ако значително повиши производителността, но има инфлационен контранатиск, произтичащ от високите разходи за енергия за изчисления. Лагард отбеляза, че на технологията са били необходими три години, за да набере инерция, докато на електричеството са били необходими три десетилетия.
По публикацията работи: Явор Римски
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!