Азбуката и властта: Как буквите оформят историята

Трябва да се прави ясна разлика между езика и азбуката – езикът може да се приеме като нещо вътрешно присъщо, част от идентичността, докато азбуката е нещо различно. "Тя е форма за реализиране на власт и е категоричен инструмент за нормиране", посочва проф. д.н.к. Мария Шнитер. Тя е сред участниците в първия панел на третия Международен форум за кирилицата "Духовното наследство в дигиталния век", който се провежда на 25 и 26 март 2026 г. В рамките на форума филолози ще проследят как кирилските букви се използват при изписването на различни неславянски езици. Сред участниците има представители на Китай, Казахстан, Монголия, Таджикистан и Румъния.

Събитието се провежда по инициатива на президента на Република България Илияна Йотова и събира изследователи, духовници и културни дейци около темата за съхраняването и развитието на кирилското писмо в съвременния свят.

Въвеждането на нова писмена система не е просто културен акт – то е политическо решение. Княз Борис дава ярък пример: първо въвежда глаголицата, а по-късно и кирилицата, като по този начин оформя не само езиковата, но и културната и политическата посока на България. Глаголицата носи силен духовен и политически заряд, докато кирилицата отваря страната към по-широки международни контакти. Въпросът за азбуката винаги е бил централен в периоди на критично важни преходи в българската история, подчертава проф. Шнитер.

Необходимостта от институционална подкрепа за българските училища в чужбина и лекторатите по български език в чуждестранните университети остава водещ приоритет, доколкото те са ключови за съхраняването на знанието за произхода на кирилицата, българския език и културното наследство.

Цялото интервю на Венета Гаврилова с проф. д.н.к. Мария Шнитер може да чуете в звуковия файл.