Проф. Тотоманова: Книжовното наследство ни е съхранило

В ефира на подвижното ни студио от НДК на БНР, по време на Третия международен форум за кирилицата "Духовното наследство в дигиталния век", организиран по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова със съдействието на Министерството на образованието и науката, разговаряхме с проф. Анна-Мария Тотоманова.

Проф. Тотоманова разказа за дългогодишна инициатива, започнала преди близо две десетилетия – около 2007–2008 година. Заедно с екип от специалисти в областта на историята на българския език те стигат до извода, че палеославистиката има нужда от нов подход, включващ дигитални технологии. Така започва изграждането на електронна инфраструктура, реализирана с помощта на европейски и национални проекти, чиято цел е да представя, популяризира и подпомага изследването на българското книжовно наследство.

По думите ѝ именно книжовното наследство е в основата на съхраняването на българската идентичност. Чрез него народът ни не само оцелява, но и оказва значително влияние върху културното и религиозното развитие на други държави – както на запад, така и на изток, подпомагайки процесите на християнизация.

Професорът подчертава и необходимостта това богатство да бъде по-активно представяно извън България. Според нея познанията за делото на Кирил и Методий и ролята на България в европейската културна история са ограничени в международен план. А приносът ни е съществен – без далновидността на първите български владетели, които разпознават потенциала на донесената писменост, страната ни би могла да бъде подложена на културна асимилация.

Тя обръща внимание и на факта, че използването на разбираем за народа език в богослужението е било изключително новаторско за времето си. Това право не е било даденост – за него се води сериозна борба както от учениците на Кирил и Методий, така и от техните последователи в България.

В резултат на тези усилия още през IX–X век, в периода на Златния век, България достига културно и духовно равнище, съпоставимо с това на Византия. Страната ни вече е християнска държава със собствена писменост и самостоятелен литургичен език – постижение, с което малко европейски народи могат да се похвалят в онази епоха.

 Чуйте разговора на Мария Мира Христова с проф. Анна-Мария Тотоманова.