Политически лабиринт в Дания след предсрочните парламентарни избори

Дания се събуди в нова политическа реалност след предсрочните парламентарни избори във вторник, които донесоха дълбока политическа фрагментация, която поставя под въпрос традиционните коалиционни модели в скандинавската страна. Въпреки че Социалдемократите на премиера Мете Фредериксен остават най-голямата политическа сила, те записаха най-слабия си резултат от над век с 21,9% от гласовете. Силно фрагментираният парламент остави двата традиционни блока без мнозинство, което превърна бившия премиер и настоящ външен министър Ларс Льоке Расмусен и неговата центристка партия "Умерените" в незаобиколим фактор за съставянето на следващия кабинет. Как икономическата криза измести темата за миграцията и беше ли Гренландия решаващ фактор в кампанията?

Предсрочните избори в Дания поставиха премиера Мете Фредериксен в парадоксална ситуация. От една страна, тя е на път да си осигури исторически трети мандат - постижение на само двама други датски премиери. От друга обаче, нейните социалдемократи отбелязаха най-слабия си резултат от 1903 г. Реакцията й по спора със САЩ за Гренландия вероятно я предпази от още по-сериозен спад. Големият печеливш от този "горещ картоф" обаче се оказа Ларс Льоке Расмусен. В качеството си на външен министър той посети Вашингтон и се срещна с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио, а кадрите от приятелския им поздрав с юмруци станаха много популярни в интернет и в медиите. Това му донесе осезаем ръст в подкрепата - от под 2% в социологическите проучвания през декември до 7,7% на изборите.

Крайнодясната Датската народна партия утрои резултата си, достигайки 9,1%, като насочи вниманието си към инфлацията и данъците върху горивата. Това поставя въпроса дали стратегията на Социалдемократите да заемат твърда позиция по отношение на миграцията, с цел да пренасочат част от електората на популистите към себе си, не е достигнала своя предел, особено в момент, когато избирателите все по-силно се фокусират върху кризата с разходите за живот.

"Вярно е, че Датската народна партия е основният победител в тези избори. Те постигнаха най-голям напредък, увеличавайки резултата си с 6,5% до сегашните 9,1%. Част от това се дължи на фокуса им върху кризата с разходите за живот в момента. Съществуваше наратив, че Мете Фредериксен е успяла да усмири крайната десница чрез твърдата си позиция за миграцията и това е частично вярно. Ако погледнем трите партии в крайнодясното пространство, те събират общо около 17%, което не е изключително в европейски контекст. Но това повдига въпроси за Фредериксен като модел за подражание за други социалдемократически партии в Европа. Виждаме, че тя е предизвикана и по отношение на международния си профил - тя е "твърд играч" по темите за миграцията и Украйна, но част от нейните избиратели са предпазливи в подкрепата си по тези въпроси. Затова тя направи завой наляво, като предложи парични помощи за подпомагане на цените на храните, опитвайки се да адресира същите проблеми, които Датската народна партия използва успешно."

Докато популистите спечелиха позиции чрез икономическите теми, в центъра на политическия живот се разгърна сложна игра. В сряда крал Фредерик X възложи на Мете Фредериксен да започне преговори за съставяне на правителство със Социалистическата народна партия и Социаллибералната партия. Задачата ѝ обаче изглежда изключително трудна без подкрепата на Ларс Льоке Расмусен, тъй като левият блок разполага с 84 места срещу 77 за десния, при необходими 90 за мнозинство. Ситуацията се усложнява още повече от категоричния отказ на Либералната партия - досегашен коалиционен партньор - да участва в ново управление начело с Фредериксен. Ето как Емил Сондай Хансен очертава ролята на Расмусен на балансьор:

"Умерените" на бившия премиер и настоящ външен министър Ларс Льоке Расмусен излязоха стабилни от тези избори. От трите партии в досегашната коалиция, той загуби най-малко гласове - само 1,6%. Сега той е в уникална позиция. С 14-те си мандата Расмусен е лидерът, от когото зависи съставянето на правителство. В момента Мете Фредериксен казва, че най-реалистичният сценарий е лявоцентристко правителство, включващо социалистите и Червено-зеления алианс, разчитайки и на гласовете на Льоке. Но Расмусен призовава за широко сътрудничество, което да не е чисто "червено" или "синьо". Датският парламент никога не е бил толкова фрагментиран - рекордните 12 партии влизат в него. Очаквам преговорите за коалиция да отнемат доста време. Предишният рекорд е 42 дни, но този път може да бъде дори по-дълго."

Геополитиката също имаше роля в изборите. Фредериксен свика предсрочния вот на 26 февруари, възползвайки се от скока в рейтинга си след решителната ѝ позиция срещу амбициите на американския президент Доналд Тръмп към Гренландия. Тръмп отново постави въпроса за анексиране на острова от съображения за националната сигурност на САЩ, което предизвика дипломатическа криза. Въпреки че това временно повиши популярността на Фредериксен, кампанията бързо се върна към ежедневните проблеми на датчаните, особено след началото на войната в Иран в края на февруари, която промени динамиката на предизборната кампания в последните й седмици.

"Интересното е, че Гренландия почти не фигурираше в кампанията. Преди изборите проучванията показваха, че датчаните очакват външната политика и политиката за сигурност да доминират, но това не се случи заради огромния консенсус по темите за отбраната, подкрепата за Украйна, ЕС и Гренландия. Не мисля, че фрагментираният парламент ще отслаби позицията на Копенхаген. Преговорите със САЩ вече текат. Наскоро в Сената на САЩ беше заявено, че те искат да получат контрол над три зони в Гренландия. Което вероятно е възможно в рамките на отбранителен договор от 1951 г. и не е ескалация, която би притеснила датските политици. Междувременно работна група от компетентни държавни служители от Дания и Гренландия поддържа процеса, докато правителството се формира."

Анализаторите посочват, че докато Фредериксен успешно се позиционира като лидер в международни кризи, тя е изгубила връзката с прогресивното ядро на своята партия, което се е преляло към Зелената левица, която е големият победител в лявото пространство, превръщайки се във втората най-голяма партия в парламента за първи път в своята история.

"Мете Фредериксен извървя дълъг път. В началото на мандата си тя беше смятана за един от най-евроскептичните лидери и беше част от т.нар. "пестелива четворка". След инвазията в Украйна тя стана един от водещите гласове в Европа за отбрана и военна помощ. Това отразява и вижданията на датското общество - 67% от датчаните смятат, че ЕС функционира добре, което е най-високият процент в съюза, и са твърди поддръжници на помощта за Украйна, дори ако САЩ я прекратят. Поради този консенсус по външната политика и политиката за сигурност, кампанията се фокусира върху практически въпроси като хуманното отношение към животните, питейната вода и пенсионната реформа, т.нар. "въпроси за хляба и маслото". По време на кампанията Мете Фредериксен направи интересно изказване по отношение на Вашингтон. Тя заяви, че САЩ вече не са най-близкият съюзник на Дания. Те остават най-важният ни съюзник, но вече не са най-близкият. Вместо това тя посочи, че Дания трябва да гледа към страни като Канада и останалите скандинавски държави, когато става въпрос за бъдеща отбранителна интеграция и партньорство. Около 60% от датчаните вече виждат САЩ като противник. Показателно е, че когато правителството обяви възможно сътрудничество под френския ядрен чадър точно преди кампанията, нямаше никакви протести, дори от крайната левица. Това показва колко далеч е стигнал датският електорат в мисленето си за отбраната", каза за БНР Емил Сондай Хансен от мозъчния тръст EUROPA за политическия възел в Копенхаген.

Независимо как ще се казва следващия премиер, предизвикателствата пред Дания са остават: страната трябва да намери нов баланс в отношенията си със САЩ, които вече се възприемат не само като съюзник, но и като източник на несигурност, докато във вътрешен план необходимостта от реформи остава на дневен ред за избирателите. Мете Фредериксен може и да оцеля в арктическата буря, но истинското изпитание за нейната политическа воля тепърва започва и компромисът вече не е въпрос на избор, а на политическо оцеляване.