Църковен календар - 4 април 2026 г.

На 4 април Православната църква чества Лазарова събота, почита и паметта на преподобните Йосиф Песнописец и Георги в Малея и на свети свещеномъченик Никита Серски.

На Лазарова събота Църквата припомня евангелското чудо – възкресяването на починалия от четири дена Лазар от Спасителя, шест дни преди юдейския празник Пасха. Мнозина станали свидетели на това събитие и повярвали в Христос. То и днес ни уверява в божествената сила на Господа, в Неговото Възкресение и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало силно негодувание у първосвещениците и фарисеите и станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица – Седмицата на Христовите страдания.

За възкресяването на Лазар от Витания, брат на Марта и Мария, благовести само св. Йоан Богослов. Семейството на Лазар много обичало Божия Син и винаги Го посрещало с радост. Въпреки че Иисус научил за предсмъртните страдания на Лазар, отишъл при него четири дни след смъртта му. В дома на починалия имало много хора, които го оплаквали. В скръбта си Мария паднала в нозете Му, а Той, като видял нея и другите да скърбят, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка, закриващ гроба, а от там се разнесла силна миризма на тление, която смутила Марта. Спасителят я упрекнал за слабостта на вярата ѝ и се обърнал с молитва към Бог Отец пред всички. Народът, като чул това събеседване между Бог Отец и Иисус, повярвал, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Спасителят разкрива, че е Бог и Източник на живот, че е Победител над смъртта.

"Възкресителят – казва св. Ефрем Сириец –­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение".

Лазарова събота е единственият ден в годината, в който се служи Възкресна Света Литургия, която се служи само в неделя.

Преподобният Йосиф, когото Църквата почита на 4 април, е роден в Сицилия през 816 г., но още като дете семейството му се преселва на полуостров Пелопонес заради набезите на арабите към Сицилия. Като юноша Йосиф отишъл в Солун да се учи и се сближил със свети Григорий Декаполит и към 840 г. двамата отишли в Цариград и заедно насърчавали и увещавали християните срещу настъпващото иконоборството. 

Преподобни Йосиф, по поръка на патриарха, заминал за преговори в Рим, но по пътя арабски пирати го отвлекли на остров Крит. Там бил откупен от християни и се завърнал в Цариград. Учителят му Григорий вече бил починал, а Йосиф живял още много години в столични манастири, като се отдал на християнска химнография. Създал множество поетични творби за октоиха и минея (богослужебни текстове), както и стотици канони. Най-известен е канонът му към акатиста на Пресвета Богородица. Починал в мир в 886 г.

Преп. Георги от Малея е живял през V–VI век, бил монах и живял в манастир на нос Малея в Пелопонес, където и починал. В службата свети Георги се прославя като земен Ангел и чудотворец.

Свети Никита Серски бил българин от албанските земи. Родил се във втората половина на XVIII век. Като млад отишъл послушник в руския манастир "Свети Пантелеймон" на Атон и станал монах. След години се оттеглил в скита "Света Анна", където заживял като подвижник в непрестанна молитва и безмълвие. Но от силна любов към Господа решил да излезе от Света гора, да свидетелства открито за вярата си пред турската власт и да пострада за Христос.

Отишъл в Сяр (Серес) и започнал да проповядва пред християни и мюсюлмани, като изтъквал превъзходството на християнската вяра над исляма, участвал в публичен дебат с поддръжници на исляма и похулил техния пророк като измамник. Бил заловен, жестоко измъчван и осъден на смърт.

Обесили го на Велика събота, 4 април 1808 г. Тялото му останало три дни на бесилката, но никак не се изменило и през цялото време било обърнато с лице на изток. На третия ден на Великден вечерта беят разрешил на християните да го погребат зад църквата "Св. Николай".

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов