Хабермас: За философията като "наместник и интерпретатор"

На 96-годишна възраст почина една от най-важните фигури в съвременната философска мисъл Юрген Хабермас. Казано без преувеличение, немският философ и социолог бе сред най-влиятелните интелектуалци в света, като причините за това бяха не само книгите му, но и неговата неизменна публична рефлексия върху случващото се – и в политически, и в широко културен смисъл. Всички световни медии отразиха подобаващо смъртта на Хабермас, което се разбира от само себе си, когато става дума за рядка личност от такъв ранг, с такъв принос. Всеобщото усещане от тази новина обаче сякаш ни подсказа, че в нея има нещо повече от смъртта на един наистина значим философ. Сякаш с физическото отсъствие на този човек от нашия свят се затваря един микропериод от историята на човешката мисъл и на свой ред се отваря ново, неизвестно, тревожно пространство за дебат за неясната съдба на разума, свободата и демокрацията, колкото и грубовато и условно да са изброени тези иначе трудноопределими ценности.

"Винаги ме е движил проблемът как може да успее едно крехко и все още постоянно разкъсващо се социално съжителство", казва Хабермас. През 1981 г. на философски форум в Щутгарт той подчертава, че гледа на философията като на "наместник и интерпретатор". В интервю години по-късно говори за нея като за артикулация на нашето себеразбиране, която реагира на нови знания и нови житейски ситуации. Но каква е същинската роля на философията днес и как тя се променя през годините (или през вековете, ако предпочитате)?

Когато говорим за Юрген Хабермас, неизменно става дума за езикът и свободния диалог, на който се гради социалния прогрес. Но ние съществуваме в етап от историята, когато ставаме все по-непроницаеми за езика като цяло, фактите твърде лесно губят своето значение и тежест; авторитарни режими заплашват да се настанят на не малко места по света. Тогава: не звучи ли този диалог малко ретрограден, дори романтически по своите намерения и надежди?