Автор:
Искра Декало
Репортаж
Наближава иранската Нова година Норуз
събота 28 март 2026 06:30
събота, 28 март 2026, 06:30
иранска Нова година Норуз
СНИМКА: Искра Декало
Размер на шрифта
Наближава иранската Нова година Норуз. Празнува се в деня на пролетното равноденствие 21 март и продължава 13 дни. Ден преди нея е празникът на огъня.
Всяка година, преселниците от Персия в Израел празнуват в иранските ресторантчета на пазар Левински в Тел Авив, но тази година интересът е особено голям, заради войната.
Какви са приготовленията за него в множеството дюкянчета и гостилнички за ирански подправки и храни. И в търсене на специфични места , над пазара се разнася вой на сирена. За двадесетина минути купувачи и продавачи изоставиха, още неплатената покупка, за да потърсят най-близкото скривалище, докато приключи поредния обстрел от...Иран. И още в укритието започва разговор с продавача на персийски подправки Моше Захария, пристегнал още като малко момче, преди 60 години от Иран.
Било е по времето, когато връзките между тези две държави са били топли, както подобава между държави с богата история.
"Иранския народ е много интелигентен, способен и добър. Създал е блестяща литература, несравнима музика, напреднала наука. Сътрудничеството между Израел и Иран бе в много области. Искрено се надявам след тези тежки дни, които изживява целия Близък изток, нормалността да се завърне.
Продавам подправки и сладкиши, между които най-вкусните, произвеждани в Иран. До нас пристигат през Турция. Магазинчето ни е миниатюрно, но разнообразието в него е огромно, а клиентелата ни , откакто започна войната се е разширила и сред тези, които досега нищо не бяха чували за персийската кухня.
Кулинарни блогъри от ирански произход имат извънредни включвания, където показват как се приготвят традиционни ястия и десерти. Персийските ресторанти наоколо са няколко Най- много посетители има малката гостилничка на Бижан Мар Хордари роден в семейство на интелектуалци от Техеран."
Създал семейство и преди 10 години открил нашият ресторант на пазара Левински.
"Знаех, че ще имаме успех. Персийската храна , освен че е вкусна, е много здравословна. Не се пържи, използват се полезни за храносмилането подправки и качествен ориз "Басмати". Нашите ястия приличат на техеранските, но и се отличават. Заради еврейския кашрут, не ползваме прясно масло и сметана, както в оригиналните персийски рецепти и затова са по-ниско калорични. Но са автентични и сред многобройната ни клиентела има и много персийци, а не само евреи родени в Иран. Това са хора избягали от режима на аятоласите, в различни краища на света. Те считат, че посещението на нашия ресторант е част от "задължителната програма" при пътуване до Обетованата земя. Вие сте петдесетия чуждестранен екип, който е пристигнал да ни интервюира от началото на войната преди двайсетина дни. И сега нашият ресторант е препълнен. Представете си какво ще стане, когато войната приключи и туризмът се възстанови. Да, ние имаме и супа , и ястия, които са характерни за иранските евреи, които вече не могат да се вкусят в иранските ресторанти. Най-известната от тях се казва "Гонди". Това са кюфтенца от пилешко и брашно от нахут, варени в пилешки бульон и с много зелени стръкове.
През войната не приемаме клиенти в салона на ресторанта и всеки взема храната си и излиза на масите навън или другаде. Доказано е ,че най-сладките разговори стават замезвайки с персийска храна..."
Интересувам се как се готви за празника една от редовните посетителки - Рая Тилтан - трето поколение родено в Израел и дълги години - персийска снаха.
"Да ви представя останалите седнали около масата. Това е бившият ми мъж - наполовина немец и по една четвърт иранец и кюрд и четиримата ни сина. Всички обичаме персийска кухня, която свекърва ми готвеше. След смъртта й това стана семейния ни ресторант. И до ден днешен два пъти седмично се събираме да се храним тук.
Живота ни раздели с мъжа ми, но персийската кухня продължава да ни обединява. Имаме роднини в Иран и в Израел и се тревожим все едно дали става въпрос за бомбардировки там или за ракети тук. Поне с тукашните си роднини можем да се чуем след края на всяка сирена, а с тамошни - нямаме връзка. И те не биха признали, че имат роднини зад граница. Така е в тоталитарните държави. А празника не пропускаме, както и новата година по календара на Заратустра".
Още в репортажа на Феня Декало за "Закуска на тревата".
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!