Изкуството като арт терапия при военни конфликти

35 ателиета раздава всяка година общината на Тел Авив. Договорът е за три години. Предназначени са за току що завършил академията художници или скулптури . Не става въпрос за специален сграден фонд за творци, а за мирновременно използване на скривалищата на града.

Други се дават почасово като репетиционни зали на музиканти, танцьори, а дори най-големите - се използват като театрални и концерти зали за до 50 зрители. Сега, когато войната изисква помещенията да се използват по основното им предназначение, творците решават да "върнат жеста". Тъй като учениците се занимават дистанционно и по цял ден са вкъщи, защото в училищата не могат да осигурят достатъчно големи и надеждни укрития от иранските ракети, художниците и музикантите правят кръжоци за децата от жилищата около "тяхното скривалище".

След занятията, организират изложби на детските рисунки. Не само родителите , но и съседите ги разглеждат и обсъждат докато чакат отбоя. Срещата с изкуството допринася за преодоляване на тягостното чувство да с под земята.

Вероятно ,най-известният в цял свят, израелски драматург Ханох Левин би написал пиеса за неочакваните превъплъщения на градски скривалища. В тях ( дори когато сирената вие през малките часове на нощта), първи пристигат загрижените млади майки с колички или носещи на ръце заспали бебета и деца. След тях - собствениците на малки и големи домашни любимци. Религиозните от близката синагога, идват както са си - с Библия в ръка.

"Казвам се Йонатан Бернщейн. На 19 години съм, живея при родителите си в съседният на Тел Авив град Холон. Тук репетирахме и преди войната. Имахме концерти в един от известните джад-клубове. Но не всеки ден. За да се издържам, в свободните от репетиции и представления дни, работех като барман. Сега, по време на войната, почти всички барове са затворени. А хората се нуждаят от живи концерти. В скривалището свирим безплатно. Но има и музиканти, на които им плащат за да изнасят концерти в Тел Авив. Още на в началото на март, клуб Радикал, на партиите от лявото политическо пространство, изготвиха програма от известни музиканти в тяхното бомбоубежище. Така те помагат на някои от останалите безработни творци. От средата на март започнаха концерти и в скривалището под кметството на Тел Авив. Те се финансират директно от него. Но ние доброволците сме повече. Има студенти по изкуствата, които изрисуват бетонните бомбоубежища или провеждат кръжоци по рисуване или ръчна работа за децата, дошли в скривалището по време на тревога. Защото живата среща с творци , е по - важна от срещите по ЗУМ или видеозаписи от представления на най-известните културни институции."

Град Холон е нарече градът на децата, заради много паркове на приказките. След началото на войната местните художници решават да изрисуват отвън 23 обществени скривалища с илюстрации от детски книжки, които все още не са илюстрирани в паркове. Има няколко маршрута за литературни разходки между тези изрисувани скривалища.

"Казвам се Бар Мор. На 21 години съм от Тел Авив. Участвам в трупата на Малък театър. По време на войната не сме спирали да даваме представления. Билетите ни се изкупени до края на април. Големите, държавно субсидирани, театри не работят по време на войната, а актьорите получават компенсации. Ние-  не. Вярно е че залата ни побира максимум 70 стола.

Има десетина театрални трупи , като нас . Най -старите от тях са "Нашият театър", "Еврейския час", "Армейски театър", фестивалният театър на град Луд и други, които са се специализирали за детски или комични представления за възрастни в обществените скривалища из цялата страна. И сега са канени. Не е лесно под ракетите да натовариш декорите, костюмите и цялата трупа и да се придвижиш не само в центъра , а и в покрайнините на страната. Стараем се да не отказваме представления. Лесно е когато наистина има скривалища, но ние гостуваме и на бедуините, чиито селища ,сред пустинята, не са законно регистрирани и липсват каквито и да е било укрития. Играем чеховата драма "Вуйчо Ваньо“".С нея спечелихме награда "Златен Таралеж" на фестивала на свободните театри.

За нас войната е в крайно неподходящо време. Пред пролетните празници на трите религии ,друга година, имахме безброй концерти. Парите които печелихме ни хранеха цяла година. Сега разчитаме само на тези по 70 души, които идват под ракетите да видят нашите представления. Благодаря им."

Още в репортажа на Феня и Искра Декало за "Рано в неделя".