Учени от секцията по медицинска роботика към великотърновския филиал на Българската академия на науките разработват проекти, с които изкуственият интелект да бъде използван за прогнозиране на сърдечните заболявания. Прави се и изследване, математически анализ и оценка на влиянието на стреса върху кардиологичните данни.
Изкуственият интелект, базиран на невронните мрежи, дава нови възможности за ранно откриване, анализ и прогнозиране на сърдечната дейност. Чрез използване на данните от електрокардиограмите и неинвазивните изследвания на сърдечния ритъм и насищането на кръвта с кислород софтуерът, който разработват великотърновските учени, създава система с ключови показатели за промените на сърдечната честота, поясни доц. Галя Цанева.
Експерименталното изследване е тригодишен проект на великотърновските учени от Института по роботика към БАН. Доц. Евгения Господинова се занимава със симулиране на кардиологични данни, сега ще използва нови модели на базата на изкуствения интелект и на генеративните състезателни мрежи.
Целта е да се достигне 1-2 %грешка между симулираните и реалните данни, т.е. с изкуствения интелект учените да могат да прогнозират развитието на сърдечно-ритъмното нарушение, което ще помогне на кардиолозите да предвидят развитието на заболяването на даден пациент и да направят навременна промяна в терапията. Учените математически изследват промените на сърдечната честота.
Експерименталното изследване обхваща и проследяване дейността на спортистите преди, по време и след тренировка чрез записи и математически анализ на холтерни данни.
Главен асистент Пеньо Лебамовски от великотърновския клон на Института по роботика към БАН изследва влиянието на стреса върху промените в кардиологичните данни.
Способностите на виртуалната реалност да моделира промените на сърдечната честота са ценни за изучаване на реакциите на стрес и разработването на техники за управление на стреса и подобряване на психичното здраве. Учените от секцията по медицинска роботика във Велико Търново посочиха, че е гарантирано етичното събиране на биологичните данни, които използват в разработваните от тях математически модели и софтуерни разработки.
Тепърва работата на интердисциплинарния екип от учени и резултатите от изследванията им, които продължават, ще търсят своя патент и бъдещо практично приложение в медицината, спортната физиотерапия и образователните системи.
Още в репортажа на Здравка Маслянкова за "Рано в неделя".
