Ф. Арджентиери: Противниците на Мелони имат трагични перспективи при избори

В Италия в неделя и понеделник се проведе референдум "за" или "против" съдебна реформа, за която премиерката Джорджа Мелони предпочете да не търси квалифицирано мнозинство в парламента.

До миналата седмица поне Мелони продължаваше да е политикът с най-висок рейтинг в страната, а нейната "Италиански братя" да е начело на партийните класации. Но претърпяха поражение - близо 54% от гласувалите отхвърлиха предложенията им, за които е необходима промяна в конституцията. Избирателната активност беше неочаквано висока - 59 процента, като според социолозите само десет дни преди края на кампанията броят на планиралите да гласуват "против" се е увеличил с 10 на сто. Основна причина за това е успехът на опозицията да трансформира вота в "за" или "против" самата Мелони.

Тя беше обвинена в опит да "орбанизира" Италия като направи съдебната система по-уязвима от политическа намеса. Предложенията ѝ включваха разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета на съдиите и на прокурорите и на дисциплинарна комисия, като членовете и на трите институции се избират с лотария, а не с гласуване от колегите им. За дисциплинарния съвет правителството щеше да има квота за имена в лотарията.

Мелони беше категорична, че няма да подава оставка, както преди 10 години направи тогавашният премиер Матео Ренци, след като претърпя поражение на референдум за конституционни реформи, свързани с парламента.

Позициите ѝ не са така отслабени, посочи пред БНР професор Федериго Арджентиери – политолог от университета "Джон Кабът" в Рим:

"Ренци недвусмислено заложи тогавашния си пост на успеха на предложената от него конституционна реформа. А Джорджа не е казвала, че ако не победи, ще си тръгне. Даже напротив – многократно заяви, че съдбата на правителството ѝ няма да зависи от резултата от този референдум.

И аз не мисля, че трябва да има такава зависимост. Само след седмица вече никой няма да говори за това. Предприемат се вече някои промени в правителството - и от "Италиански братя", и от "Форца Италия", и от Лигата. Погледите им са насочени към следващите парламентарни избори, за които, по мое скромно мнение, опозицията поне към момента има трагични перспективи."

Кабинетът "Мелони" е забележително стабилeн. Той е на власт от 2022 година и вече е трети по продължителност на управлението след Втората световна война. Италия иначе е известна с честата смяна на правителства - почти толкова са, колкого години са минали след голямата война. Рейтингът на "Италиански братя" малко преди референдума беше най-високият в страната - 28-29 процента подкрепа. Защо тогава претърпя поражение?

"Много фактори допринесоха за това. Имайте предвид, че от общо четири конституционни референдума досега само два са били успешни. Съдбата им в общи линии зависи най-много от нивото на съпротива в парламента. Когато Ренци предложи реформа на конституцията, дори в собствената му партия имаше много хора, които се противопоставиха. При Мелони не беше така – имаше противници в коалицията, но те не бяха много.

Кампанията ѝ преди вота обаче не беше много добра. Опозицията успя да превърне референдума във вот "за" или "против" правителството. Въпросът, който беше поставен, беше изтласкан в периферията."

Активността на гласоподавателите беше неочаквано висока...

"Да. Но нямаше да бъде толкова висока, ако я нямаше тази трансформация на вота. Онези, които излизаха на протестни демонстрации за Газа и въобще за Близкия изток, решиха, че сега им се отваря уникална възможност да победят "войнолюбката" Мелони. Антифа също съзря шанс да удари "това неофашистко правителство" и т.н., и т.н. Въобще, много хора гласуваха с "не", но не по поставения въпрос. Да, те успяха да блокират конституционния проект, но ако си мислят, че това ще свали правителството и че то ще загуби следващите избори, ще останат разочаровани."

Казвате, че левичарите не са постигнали кой знае какво. Не бяха ли обаче основателни опасенията на центристите, че с промените, които предлага Мелони в съдебната система, тя тръгва по пътя на "орбанизация" на Италия - на увеличаване на политическия контрол върху уж независими институции?

"Не са съвсем без основание тези опасения. Но не мисля, че ако беше спечелила подкрепата на народа Мелони би стигнала толкова далеч, колкото Орбан. Може би контролът върху назначенията при магистратите щеше да се увеличи до известна степен, но в никакъв случай нямаше да е пълна доминация на съдебната система като при социализма."

Какъв фактор за изхода от вота беше това, че Джорджа Мелони, чиито политически корени са неофашистки, се опита да промени конституцията от 1948 година, приета след фашисткия режим на Бенито Мусолини?

"Това не беше обект на дебати по време на кампанията. Очевидно някои фигури от "Италиански братя" са били инструктирани да не клатят лодката. Ла Руса – председателят на Сената - можеше да е проблем, защото дори наскоро скандализира с възхваляване на създателите на постфашистката партия, създадена веднага след Втората световна. Мелони обаче е родена през 1977-а - 32 години след смъртта на Мусолини. Това е много време. И никой не твърди, че е фашистка. И никой не я кори, че предлага промени в конституцията. Та нали в нея се е клела! Мелони е политик със сериозна репутация и в Европейския съюз, и в Съединените щати."

Колко добре е за един политик в Италия сега да е харесван от Доналд Тръмп?

"Не е много добре. Всъщност, не зная дали Тръмп наистина я харесва. Защото може и да му се струва прекалено проевропейски и проукраински настроена. Тя пък, според мен, си дава сметка, че Тръмп е ориентиран прекомерно антиукраински и авторитарно. Но това са просто мои впечатления. Части от "Италиански братя" са тотално про-Тръмп - близки са до фондацията "Херитидж". Те са неофашисти, също като някои фракции на "Алтернатива за Германия", Националния сбор във Франция и партията на Фарадж във Великобритания. Мнозинството в "Братята" обаче са по-скоро дясноконсервативни."

Дали след това поражение за съдебната реформа вече не може и да става дума Мелони да опита да промени избирателната система в Италия преди парламентарните избори догодина?

"Това би било възможно при консенсус за такава реформа, какъвто имаше през 1993 година. Това беше брилянтен момент, защото последваха повече от 10 години рационална политика. Въпреки че всички партии тогава все едно се изпариха - някои промениха имената си, други вече ги няма. Новият закон тогава донесе яснота при изборните резултати, нямаше интриги, прекомерно протяжни преговори, политическо изнудване и т.н. Алтернативите бяха ясни. Берлускони беше три пъти премиер, Проди - два пъти.

След това обаче всичко се разпадна. Приет беше много глупав избирателен закон. И нещата станаха хаотични като по времето на Първата република. Това няма да се оправи без единомислие между управляващата коалиция и т.нар. Широк лагер на Демократическата партия, "Пет звезди" и още няколко по-малки формации. А такова единомислие към момента няма."

Предвид тежките икономически проблеми, които сполитат за пореден път всички ни - пак заради война, този път в Близкия изток - смятате ли, че Мелони може да изненада с предсрочни парламентарни избори докато все още е достатъчно популярна?

"Не мисля, но кой знае! Предполагам, че би изчакала тази война да утихне, както вероятно и войната в Украйна. Ако бях на нейно място, бих поискал от президента Матарела да разпусне парламента само при някакъв икономически бум, какъвто няма как да има в настоящата ситуация. Мандатът на парламента иначе е до есента на 2027 година."

Цялото интервю на Деян Йотов с Федериго Арджентиери в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.