Изкуственият интелект и новият взрив от дезинформация

Драматично увеличаване на обема и скоростта на създаването на съдържание, но за сметка на надеждността и точността на информацията – това установяват експерти за съдържанието, генерирано от изкуствен интелект. Ново изследване по темата открива също повишен риск за производството на фалшиви или подвеждащи новини, докато Европа регистрира бум на дезинформацията, създадена с изкуствен интелект. Повече за това как се променят информационната среда, общественият и политическият живот заради последните развития в технологиите – ще чуем в интервюто на Мария Петрова с експерта от Центъра за изследване на демокрацията Горан Георгиев и с професора по журналистика от Университета в Навара Рамон Салаверия. 

Изкуственият интелект е технология, създадена, за да изпълнява задачи, които имитират човешкия интелект, но чрез използването на алгоритми и бази данни. Конкретно генеративният изкуствен интелект разчита на големи езикови модели и може да създава сложно съдържание като изображения, аудио и видео, посочва доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс".

"Има изключително споделяни истории, които се разпространяват в социалните мрежи, но просто нямат смисъл. От твърдения, че войната в Близкия изток произхожда от революцията в Украйна от 2014 г., до снимка с редици на тела на деца в очакване на погребение, след като училище в Иран беше поразено при американска атака – дезинформацията е подкрепена от снимки, видеа и аудио. Съдържанието обаче не е истина. Всъщност то е създадено от генеративен изкуствен интелект, което прави фалшивите новини по-трудни за разпознаване и опровергаване", обяснява ситуацията авторът на доклада на екипа за проверка на факти на "Евранет плюс" Линда Гивташ.

"Генеративният изкуствен интелект предлага страхотен потенциал за разрешаването на сложни проблеми с неговата изчислителна мощ. Организацията за икономическа сътрудничество и развитие (ОИСР) обаче откроява множеството проблеми, които той представлява – от нарушаване на авторското право, до продължаване на дискриминацията и разпространяването на дезинформация.

Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) съобщава за рязък скок при дезинформацията, създадена с изкуствен интелект. През декември 16% от статиите за проверка на факти, публикувани в Европа, са били свързани с изкуствен интелект. Това е рекорд за региона. Става все по-трудно да се прави разлика между истински и фалшиви изображения, видеа и аудио файлове, защото изкуствено генерираните стават все по-умели", подчертава журналистът Линда Гивташ.

В България употребата на изкуствен интелект също вече е навлязла масово, обяснява експертът от Центъра за изследване на демокрацията Горан Георгиев.

"Използва се както от партиите, така и от неполитически субекти. От партиите се използва основно от това, което ние виждаме, например за създаване на фалшиви профили. Най-вече във "Фейсбук" съм ги виждал, т.е. снимката примерно е създадена от изкуствен интелект, някои части от биографията. Тези профили след това се използват, за да се коментират постове - обикновено постове на политици и политически партии, като това може да са и положителни коментари за партията, която всъщност най-вероятно има нещо общо с тези профили, и негативни коментари срещу техните опоненти.

Включително има случаи, в които фен страница на политик с например 50 000 последователи - 95% понякога и повече са абсолютно несъществуващи хора. Това е масово и важи на практика за всички.

Виждаме също така случаи, в които се появяват нови малки онлайн издания, които имат така много малка гледаемост и четимост, но това, което прави впечатление е, че вътре, освен че самото съдържание, т.е. статиите са създадени от изкуствен интелект, профилите в кавички на журналистите, биографиите и снимките на журналистите, всичко това е фалшиво. Идеята е да се създаде естествено усещане за истинска обективна медия или за истински коментиращ потребител във "Фейсбук", казва Горан Георгиев и допълва, че темата има множество елементи и нюанси, които трябва да бъдат отчитани.

"Tук има няколко важни момента не просто касаещи България, ами като цяло въобще изкуствения интелект и специално темата за дезинформация и манипулативна информация.

Първото нещо е, че нещата се променят изключително бързо. Имам предвид, че самите модели търпят промени непрекъснато и тези промени са съществени. Могат много значително да променят поведението му и отговор на модела при един и същ въпрос от ден на ден. Изследването на този проблем става много трудно. Ти докато направиш едно изследване, то вече не е релевантно. Аз затова и бих казал, че например, когато говорим с експерти по тази тема и те започнат да ни дават данни примерно от ноември 2025 г., истината е, че тези данни вече не са релевантни. И данните от миналия месец не са релевантни.

Затова е изключително трудно да се създаде оценка особено когато вземем предвид, че ние говорим за десетки модели на практикa. А всъщност може би не трябва да говорим за десетки модели, защото 90% от пазара за генерален изкуствен интелект, говоря за тези модели, за които всички знаем, ChatGPT и т.н., 90% от този пазар е на две компании. На Google, т.е. Gemini и на OpenAI, т.е. ChatGPT. Това са най-използваните модели и повечето изследвания би трябвало да са върху тях.

Има и друг много важен момент. Аз не съм виждал изследване, което да сравнява вероятността да попаднеш на лоша информация в отговор на изкуствен интелект спрямо това да попаднеш на лоша информация в социалните медии. Обикновено се гледа само едното или другото  в изолация, което е грешно, защото истината е, че ако сравним двете, ще видим, че има проблеми при моделите при изкуствения интелект, но те са за момента значително по-малко и по-поправими от проблемите в социалните медии. В пъти по-лесно е да прокараш манипулативна информация в социалните медии, отколкото да накараш по-висококачествен модел като ChatGPT например да ти възпроизведе дезинформация. По-големият проблем към момента е по-скоро инфраструктурата - традиционната в кавички, свързана със социалните медии, отколкото е самият изкуствен интелект", отчита старши анализаторът в Центъра за изследване на демокрацията Горан Георгиев.

Ролята на социалните мрежи и компаниите, които ги управляват, във връзка с разпространяването на фалшиво съдържание е ключова, твърди и специалистът по дезинформация и цифрова журналистика професор Рамон Салаверия от Университета на Навара.

"Отговорността на цифровите платформи, защото говорим за правната рамка в Европа и значителна част от създаването на правната рамка започна преди 5-6 години, като тя е насочена не към гражданите, а към големи организации. Конкретно става дума за цифровите платформи, защото те имат огромна мощ да разпространяват този вид съдържание.

През последната година, след като администрацията на Тръмп пое властта през януари 2025 г., имаше пълно преориентиране на американските цифрови платформи по отношение на спазването на регулациите на ЕС за прозрачност на алгоритмите и носене на отговорност.

Мисля, че има проблем, който включва не само лицата, които създават дезинформацията, но и платформите, които позволяват този вид съдържание да се разпространи навсякъде. Като отговорни граждани поне на Европа, но и на света, бих казал, че трябва да сме наясно със силата на тези платформи", заявява Рамон Салаверия, който е и ръководител на Иберийската обсерватория за цифрови медии (Iberifier), финансирана от Европейската комисия.

Професорът по журналистика откроява силните позиции, изказвани от Брюксел през последните години срещу дезинформацията. Според него обаче въпреки стабилното законодателство в Европейския съюз като Акта за цифровите услуги и Регламента за изкуствения интелект все още има какво да се желае в практическата борба срещу фалшивите новини.

"Има три линии на действие срещу дезинформацията. Първата е правната рамка и в този смисъл трябва да признаем, че в глобален план Европейският съюз в момента е регионът, където правната рамка за контрола на дезинформацията е по-развита. Никъде по света не можете да откриете такава законодателна рамка, насочена конкретно против дезинформацията. Втората е част е разузнаването, т.е. разузнавателните агенции, силите за борба с киберпрестъпността. Винаги има секретност, свързана с такива институции, но виждаме, че те инвестираха много пари. Все пак заплахите от различни глобални действащи лица нарастват и стават все по-належащи. Третият аспект е изследователската дейност – да опитате да разберете естеството на това явление, обхвата на проблема и средствата за разпространение на дезинформация. Аз съм в третата област и мога да кажа, че Европейският съюз инвестира средства, но реалните ресурси, за да се преборим с проблема, не са достатъчни", смята професор Салаверия и добавя, че всички страни, които имат географска и историческа близост с Русия са по-уязвими спрямо дезинформация от Кремъл.

"Всички държави, които се намират около Русия, бившите съветски държави очевидно са изложени на информационна намеса и на много видове пропаганда. Вероятно за държава като Испания, от която съм аз, това не е толкова очевидно. Ние имаме други проблеми, но може би не забелязваме тази ситуация. В някои от районите, които споменах, говорят руски – някои региони на Украйна, Молдова. Там е много лесно да бъдат разпространявани подобни наративи", уточнява Рамон Салаверия.

Междувременно Горан Георгиев препоръчва:

"Един основен съвет и бих казал най-важният, като той важи както за това как използваме изкуствения интелект, така и социални медии, така и на практика, който и медиум да вземем. Всъщност опира до това колко често и как консумираме информация. В днешно време говорим за социални медии. Това, което би имало веднагически ефект върху нагласите на хората и дори как се чувстват на индивидуално психологическо ниво, би било просто да започнат много по-умерено да консумираме информация от социални медии и въобще да консумираме информация.

Идеята, че консумация е еквивалентна на информираност, е просто грешна. Няма такова нещо. Даже напротив, шансът да консумираш през пет  минути и да скролваш безкрайно надолу, шансът да бъдеш дезинформиран, отколкото информиран, е много по-висок. Но освен самото качество на информация, говорим и за светогледа и начина, по който интерпретираш тази информация, начина, по който политическият свят стои в главата ти. Това се активира не само от информацията, но и въобще от самата честота и начина - тази екранизация, по който се консумира, независимо какво е съдържанието на информацията. Ако ти седиш и doom scroll-ваш във "Фейсбук", това винаги води до едни и същи ефекти.

Основният съвет е да спрем да използваме и да консумираме толкова много информация, защото това всъщност не допринася с нищо. Ако утре всички започнат да използват социални медии два пъти по-малко, ние ще видим ефекти мигновено и като изборни нагласи, политически нагласи. Дори социоикономически ефекти ще видим", посочва анализаторът Горан Георгиев.