Актьорът Веселин Мезеклиев: Театърът е маратон, не спринт

На Международния ден на театъра гост в студиото на „Нощен хоризонт” бе актьорът от Народния театър Веселин Мезеклиев, който беше номиниран за награда "Икар".

Той е и режисьор и преподавател. Веселин Мезеклиев завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1982 г. със специалност "Актьорско майсторство" в класа на проф. Надежда Сейкова.

Дебютът му е на сцената на Драматичния театър в Пловдив в ролята на Пашката в "Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер" от Кольо Георгиев. През 1985 г. започва работа в театър "Сълза и смях".

От 1992 г. преподава актьорско майсторство в Театралния департамент при Нов български университет и е един от основателите на департамента. През 2007 г. става асистент на проф. Красимир Спасов в НАТФИЗ. Защитил е докторантура на тема „ Актьрът – индивидуални характеристики, роли „ В ЮЗУ „Н. Рилски”, Благоевград. Има две специализации – едната в Лондон при Стив Паксон, а другата в Амстердам. Веселин Мезеклиев е бил и. д. директор в Театър „София”; програмен директор на театър „Сълза и смях”; директор на фестивала „И сам войнът е воин”; управител на Студио 31/33 и и. д. директор на театъра във Враца. Той е номиниран многократно за наградите „Икар” и „Аскеер” и е носител на някои от тези награди, както и награда на Българската филмова академия.

Познавате Веселин Мезеклиев не само от ролите му в театрите, но и от киното и телевизията. Играл е в сериалите „Хайка за вълци”; „Людмил и Руслана”; „Стъклен дом”; „Откраднат живот” и др. На големия екран сте го гледали във филмите „Дзифт”; „Потъването на Созопол”; „Гунди” и др.

В поредицата "Магията на театъра" ще се доближите в някаква степен до човека и актьора Веселин Мезеклиев. Ще научите важните неща за него в живота и театъра, както и какво е да си актьор на свободна практика или на щат в някои от театрите. Ще стане дума и за неговото поколение, определено преди години от Мирослава Кортенска като „Отместеното поколение”.

През този сезон на сцената на Народен театър "Иван Вазов" можете да гледате Веселин Мезеклиев в спектаклите „Глембаеви“, „Последна стъпка“, „Някой ще дойде“, „Венецианският търговец“, „Коварство и любов“ и „Бурята“.

Мезеклиев е номиниран в категорията за поддържаща мъжка роля за участието си в спектакъла "Последна стъпка". Той призна, че новината за номинацията е дошла неочаквано:

"Това беше изненада. Аз съм особено доволен, че беше избран този спектакъл, защото той като драматургия е отличен."

По думите му признанието има значение най-вече в контекста на силната конкуренция в българския театър:

"Да си отличен е хубаво – това е и реклама, но най-вече признание, че си направил нещо различно. Забелязан си в контекст."

"Работата в театъра е бягане на дълги разстояния"

Актьорът прави паралел между професията и издръжливостта на дългите спортни състезания:

"С възрастта си мисля, че това е бягане на дълги разстояния – нещо като маратон. Или като колоездачна обиколка – важно е да издържиш до края."

Според него младите актьори често подценяват именно тази страна на професията:

"Понякога печелиш спринта и там ти свършват силите. А състезанието е дълго."

Поглед към българския театър

Като човек, участвал в комисия за номинации, актьорът има пряко наблюдение върху сценичния живот у нас:

"Гледах 42 постановки – включително и в провинцията. Това е огромно вълнение, защото пред очите ти минава парад на човешки съдби."

Той определя работата в театъра като трудна, но изключително значима:

"Работата в театъра не е никак лека, особено с годините."

От актьор към преподавател

Мезеклиев е сред основателите на театралния департамент в Нов български университет – проект, започнал в началото на 90-те години.

"Станах преподавател съвсем случайно", признава той.

Работата му е свързана основно с актьорски техники и физически театър:

"Опитвахме да прилагаме друг тип подход – не да служим на драматургията, а да си послужим с нея, за да изразим себе си."

"По-скоро съм конструктор на спектакли"

Въпреки че има и режисьорски опит, Мезеклиев предпочита различно определение за ролята си:

"Предпочитам да се наричам конструктор на спектакли. Да бъдеш режисьор е сериозна работа."

Той обяснява, че дълго време е изграждал представления, преди да поеме изцяло режисьорска функция.

Театърът като път

В заключение, за Мезеклиев актьорството не е просто професия, а дълъг личен процес:

"Да оцелееш и да завършиш това дълго състезание – това е най-ценното."

В предаването ще чуете още: актьора и колега на госта Валентин Ганев; включих и семейния приятел на госта ни Васил Рокоманов, откъси от радиопиесата "Холстомер или историята на един кон"; откъс от спектакъла на НТ "Бурята", откъс от спектакъла "Последна стъпка"; както и кратък запис на проф. Надежда Сейкова, в чийто клас във ВИТИЗ е завършил В. Мезеклиев; и кратък запис-поздрав от сина на нашия гост.

Още в интервюто на Пламена Бачийска с Веселин Мезеклиев в поредицата на БНР "Магията на театъра" в "Нощен Хоризонт".