Как държавата може да помогне, без да спира цените

Икономистът Георги Вулджев коментира пакета от мерки на правителството за справяне с последиците от кризата в Близкия изток и растящите цени на горивата.

„Първото, което трябва да се изясни, е каква е целта на тези мерки“, каза Вулджев. „Според мен по-добрият подход е да се започне с по-ограничен мащаб, а не да се търси веднага максималната възможна сума. Затова се радвам, че правителството избра по-предпазливия подход – с по-малки, но таргетирани мерки.“

Икономистът подчерта, че ефективността на пакета зависи от това дали помощите са насочени към най-засегнатите групи: „Мерките трябва да достигат до хората с по-ниски доходи, които най-силно усещат инфлацията, особено покачването на цените на горивата във връзка с войната в Близкия изток.“

„Трябва много ясно да се каже, че българската държава няма как да спре инфлация с външен произход“, обясни Вулджев. „Ако говорим за инфлацията в горивата, причинена от кризата в региона, това е категорично невъзможно. Държавата може да компенсира икономическите щети, но няма как магически да спре ръста на цените.“

„Обещанията за „спиране на инфлацията“ са подвеждащи. Колкото и средства да бъдат изразходвани, няма как цените просто да се стабилизират. Всъщност, ако не се внимава, неправилното изразходване на средства може дори да увеличи инфлационния натиск.“

Вулджев коментира и създаването на щаб към Министерски съвет за следене на цените: „По-скоро това е административен ход. Важно е да има наблюдение и прозрачност, особено при ценообразуването на пазара на дребно. Виждаме признаци за проблеми с конкуренцията в различни сектори и щабът може да помогне да се идентифицират тези проблеми.“

Той обаче уточни: „Самото наблюдение няма да предотврати ръста на цените, но със сигурност е позитивно, защото дава по-информирана база за действията на държавата.“ 

„Най-ефективният начин за подпомагане на потребителите е чрез директни компенсации“, смята Вулджев. „Данъчните облекчения са по-трудни за контрол и не винаги достигат до крайния потребител. Например, когато намалихме ДДС за ресторантьорите, това почти не се отрази на крайните цени.“

„Директните компенсации гарантират, че помощта ще стигне до хората, които я имат най-голяма нужда, и ще облекчи финансовия натиск върху тях.“

Икономистът подчерта, че основната цел на мерките трябва да е компенсиране на щетите от инфлацията, а не нейното спиране: „Това е реалистичният и правилен подход. Пакетът от помощи е стъпка в правилната посока, стига да бъде насочен към хората и секторите, които са най-засегнати.“