Новина
вторник 31 март 2026 15:15
вторник, 31 март 2026, 15:15
Георги Вулджев
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
Експерти, икономисти и синдикалисти са разтревожени от липсата на кадри в някои сектори, както и затрудненията, съпътстващи вноса на работна ръка у нас.
През миналата 2025 г. достъп до пазара на труда у нас са получили 46 000 чужди работници – разрешителните са с 28% повече от предишната 2024-та.
Пред БНР-Радио София икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) подчерта, че много от засегнатите страни по проблема отчитат, че комуникацията и обмена на данни между съответните институции не текат гладко.
"Явно координацията не е добра. И това трябва да бъде коригирано на държавно ниво, за да се правят точни анализи и изводи за ефективността от вноса и прилаганите мерки.
Агенцията по заетостта, дирекция "Миграция", НАП, ДАНС и НАП имат точни данни, но те са фрагментирани."
Точният анализ ще покаже рисковете и изкривяването на стимулите по сектори, ако има такова, допълни икономистът.
Той обърна внимание, че според изследвания, трудови имигранти със сравнително ниски доходи изпращат обратно в страните си между 15 до 24% от спечеленото.
"Това представлява изтичане на ресурс от българската икономика, изтичане на потребление, а в последните години ръстът в икономиката се дължи главно на потреблението. Освен това изтичат и данъци (ДДС), които иначе биха влезли в хазната."
Съществува и риск за участие на такива трудови мигранти в сивата икономика, допълни Вулджев.
Той припомни, че в момента квотата за чуждестранна работна ръка за по-големите предприятия е 20%, а за по-малките – до 35 на сто. Предлагат се идеи за увеличаване на квотите.
В сравнение с други страни като Германия и Полша, у нас има редица облекчения за такива работници от чужбина.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
По публикацията работи: Георги Нейков
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!