Германският икономически министър призова за преосмисляне на ядрената енергетика

Германският министър на икономиката Катерина Райхе призова за преосмисляне на противопоставянето на нейната страна на ядрената енергетика, предупреждавайки, че зависимостта ѝ от газ я прави уязвима на енергийни сътресения, съобщава "Файненшъл таймс".

Говорейки при откриването на нова инвестиционна конференция за привличане на чуждестранен капитал в най-голямата икономика в Европа, Райхе заяви, че решението на предишните правителства да затворят германските атомни електроцентрали означава, че сега "няма алтернатива" на газа, за да се отговори на търсенето.

"Имаме нужда от газ, за ​​да осигурим доставките си - това е единственото базово снабдяване, което ни е останало. Политически погледнато, нямам алтернатива, каза тя пред финансов издание.

Коментарите на Райхе отразяват задълбочаващ се дебат в Германия относно наследството от постепенното спиране на ядрената енергия, решено при бившия канцлер Ангела Меркел през 2011 г. и завършено при Олаф Шолц. Въпреки че политиката беше съчетана с разширяване на възобновяемите енергийни източници, Германия увеличи и зависимостта от газ за базово електричество.

Европейските цени на газа обаче скочиха с над 60% от началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, тласвайки континента към втория му енергиен ценови шок за по-малко от пет години.

Германските цени на електроенергията за май, базирани на фючърсни договори, са четири пъти по-високи от тези на Франция, най-големият производител на ядрена енергия в Европа, според енергийния пазар EEX.

Райхе, която е член на Християндемократическия съюз на канцлера Фридрих Мерц, призова Германия да участва по някакъв начин във възраждането на ядрената енергетика в Европа.

Наред с Франция, страни като Швеция и Полша или инвестират в нови ядрени централи, или удължават живота на реакторите, защото електроенергията е нисковъглеродна и надеждна.

"Можем да решим, че не се интересуваме. Тогава ще се придържаме към газа и ще станем по-зависими от един енергиен източник. Или можем да кажем, че отново се интересуваме от технологии", посочи Райхе.

"С целия си инженерен опит Германия трябва да бъде представена в международни комитети и ако е необходимо, трябва да сме готови да инвестираме в Европа и по никакъв начин да не се противопоставяме на други страни, които искат да поемат по този път. Всеки, който стои отстрани и просто коментира, губи влияние. Трябва да си на терена, ако искаш да играеш", каза още тя.

Зависимостта на Германия от природен газ се обърна срещу нея, след като пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. принуди Берлин да се откаже от вноса на газ по тръбопроводи от Москва. Германия трябваше да се обърне към втечнен природен газ, предимно от САЩ, който сега съставлява около 10% от доставките ѝ на газ.

Постоянно високите разходи за енергия оттогава обаче натежават сериозно на германската индустрия, която също е изправена пред засилваща се конкуренция от китайски компании у дома и в чужбина. През втората половина на 2025 г. цените на газа за частните домакинства бяха със 79% по-високи, отколкото през същия период на 2021 г., точно преди началото на войната в Украйна, докато цените на електроенергията се повишиха с 23%, според германската статистическа служба Destatis.

Конфликтът в Близкия изток е поредният външен шок, който усложнява усилията на Берлин да привлече чуждестранен капитал и да прокара реформи за съживяване на германската икономика.

Високите нива на цените на петрола и газа бяха "сериозна допълнителна тежест за енергоемките индустрии, които вече бяха под огромен натиск", призна Райхе.

По-рано тази година германският канцлер Фридрих Мерц нарече "огромна грешка" излизането на неговата страна от ядрената енергия. Макар че изключва рестартирането на конвенционалните атомни електроцентрали, неговото правителство подкрепя нови технологии, включително малки модулни реактори и ядрен синтез. В жест към Франция след спечелването на изборите, Мерц миналата година обеща да спре да се противопоставя на ядрената енергия на ниво ЕС.