Как да пазим кардиологичното си здраве в забързаното ежедневие?

До 5 гр. сол за целия ден, до 3 - за хората с високо кръвно, без мазно и кисело зеле! Движение всеки ден, пълноценен сън и никакви цигари!

Това са част от правилата, които бихме могли да имаме нормално кръвно налягане (до 130 на до 80) и така да пазим сърцето си здраво.

Съветите в "Нощен Хоризонт" са на кардиолога д-р Генчо Арабаджиев и на общопрактикуващия лекар д-р Станимир Качешмаров във връзка със смяната на зимното часово време с лятно.
 
Темата за сърдено-съдовите заболявания сред българите, хипертонията, мазните храни, вредните навици и застоялият начин на живот е една от най-обсъжданите сред българите заради високия процент смъртност у нас.

Наскоро от Дружеството на кардиолозите в България се обявиха "За" създаването на Национален кардиологичен план.  

"За високото кръвно няма възраст: все по-млади хора (и младежи) стават хипертоници, обясниха за "Нощен Хоризонт" двамата лекари, членове на Дружеството.

Важно да ходим на профилактични прегледи и да мерим кръвното си налагане вкъщи, а ако вече сме започнали да вдигаме кръвно: стриктно да спазваме назначената ни от кардиолога терапия, която за всеки пациент с строго индивидуална.

Лекува ли се "тихият убиец" – хипертонията, как правилно да си мерим кръвното у дома и как сърдечното ни здраве се влияе от смяната на астрономическото време и от промените в климата?

Сърцето и времето: как да пазим кардиологичното си здраве в забързаното ежедневие

В една от най-необичайните нощи на годината – когато преместваме стрелките на часовника и "отнемаме" час от съня си – темата за вътрешния ни ритъм звучи особено актуално. Защото, докато времето може да се променя с административно решение, сърцето следва свой собствен, невидим ритъм.

Сърцето не признава часови зони. То реагира първо на стреса, на напрежението, на начина ни на живот. И именно затова въпросът "познаване ли сърцето си?" не е просто метафора, а ключ към здравето.

България – в най-високорисковата зона в Европа

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смъртност в България – дори повече от онкологичните. Според кардиолозите страната ни попада в най-високорисковата група в Европа, с над 60% дял на смъртност от тези заболявания.

Причините за това са комплексни, но до голяма степен предотвратими.

Основните рискови фактори

Специалистите разграничават два типа рискови фактори:

Непроменими:

- възраст
- наследственост
- пол

Променими:

- Артериална хипертония
- висок холестерол
- повишени триглицериди
- наднормено тегло
- тютюнопушене
- заседнал начин на живот
- небалансирано хранене

Особено важно е да се подчертае, че тези фактори не действат изолирано. Техният ефект се натрупва и усилва, което значително увеличава риска от инфаркт или други сърдечно-съдови инциденти.

Начинът на живот – решаващ фактор

Българската популация се характеризира с няколко утежняващи особености – висока консумация на сол, значителен процент пушачи и ниска физическа активност. Дори при липса на други заболявания, тютюнопушенето само по себе си може да удвои риска от сърдечни проблеми.

Необходимост от Национален план

Специалистите подчертават нуждата от цялостен подход чрез национален план за борба със сърдечно-съдовите заболявания.

Основните акценти включват:

- по-широк и ефективен скрининг
- засилена превенция
- бърз достъп до диагностика и специалисти
- въвеждане на иновативни методи за проследяване
- рехабилитация след сърдечни събития
- подобряване качеството на живот на пациентите

Ключова роля в този процес имат както общопрактикуващите лекари, така и кардиолозите.

Пътят към по-здраво сърце

Грижата за сърцето започва с малки, но последователни стъпки:

- редовна физическа активност
- балансирано хранене с ограничен прием на сол и мазнини
- отказ от тютюнопушене
- контрол на кръвното налягане и холестерола
- профилактични прегледи


Още в интервюто на Гергана Мирчева с д-р Генчо Арабаджиев и д-р Станимир Качешмаров в "Нощен Хоризонт".