Държавите от Персийския залив обмислят нови тръбопроводи, избягващи Ормуз

Заплахата от безкраен ирански контрол над Ормузкия проток тласка страните от Персийския залив да преразгледат скъпоструващите планове за тръбопроводи, които да заобиколят ключовата морска точка, за да могат да продължат да изнасят петрол и газ, съобщава "Файненшъл таймс".

Длъжностни лица и ръководители от енергийната индустрия посочват, че новите тръбопроводи могат да са единственият начин да се намали трайната уязвимост на страните от Персийския залив от прекъсвания на корабния превоз през протока, въпреки че подобни проекти биха били скъпи, политически сложни и биха отнели години, за да бъдат завършени.

Настоящият конфликт подчертава стратегическата стойност на 1200-километровия тръбопровод "Изток-Запад" на Саудитска Арабия. Построен през 80-те години на миналия век след опасения, че "танкерната война" между Иран и Ирак ще затвори пролива, сега той е ключова жизненоважна артерия, доставяйки 7 милиона барела петрол на ден до пристанището Янбу в Червено море, заобикаляйки изцяло Ормузкия проток.

"Обръщайки се назад във времето, тръбопроводът "Изток-Запад" изглежда като гениален ход", каза един висш ръководител в енергийната компания на Персийския залив.

Амин Насър, главен изпълнителен директор на саудитския държавен петролен гигант Aramco, заяви пред анализатори миналия месец, че тръбопроводът е "основният маршрут, от който се възползваме в момента".

Сега кралството обмисля как може да изнася повече от 10,2 милиона барела дневно производство по тръбопровод, вместо през контролираните от Иран води. Това включва проучване дали трябва да разшири допълнително капацитета на тръбопровода "Изток-Запад" или да изградят нови маршрути.

Предишни планове за тръбопроводи в региона многократно са били блокирани заради високи разходи и сложност. Но Мейсун Кафафи, старши съветник на програмите за Близкия изток на Атлантическия съвет, каза, че настроението в Персийския залив сега се е променило.

"Усещам преминаване от хипотетични към оперативна реалност. Всички гледат една и съща карта и правят едни и същи заключения", каза тя.

Според нея, вместо отделни проекти, най-устойчивият вариант "не е един-единствен алтернативен тръбопровод, а по-скоро мрежа от коридори", каза Кафафи, въпреки че добави, че това би било и най-трудно постижимо.

В дългосрочен план всички нови тръбопроводи вероятно ще бъдат част от търговски пътища, през които може да преминава по-широка гама от стоки освен петрол и газ.

Един от вариантите е възраждането на ръководените от САЩ планове за амбициозен коридор, наречен IMEC, който ще минава от Индия през Персийския залив и след това към Европа, въпреки че част от този проект първоначално е включвал политически сложен тръбопровод, който да стига до израелското пристанище Хайфа, каза представител от Персийския залив.

Йоси Абу, главният изпълнителен директор на израелската компания NewMed Energy, заяви, че е уверен, че тръбопроводите до Средиземно море ще бъдат построени, независимо дали завършват на израелски или египетски пристанища.

"Хората трябва да контролират собствените си съдби, заедно с приятелите си. Нуждаем се от нефтопроводи, железопътна свързаност, в целия регион, на сушата, без да създаваме пречки на другите, които да ни задушават", каза той.

Кристофър Буш, главният изпълнителен директор на Cat Group, частната ливанска компания, която беше един от основните строители на тръбопровода "Изток-Запад" на Саудитска Арабия, каза, че е имало голям интерес към нови проекти още преди началото на войната.

Но пречките остават огромни, добави той. Цената за изграждане днес на подобен на тръбопровода "Изток-Запад", която да включва взривяване на твърдия базалт на планината Хиджаз на брега на Червено море на Саудитска Арабия, би била поне 5 милиарда долара, според Буш. Предложенията за по-сложни многостранни маршрути от Ирак през Йордания, Сирия или Турция биха стрували пък от 15 до 20 милиарда долара.

Но рисковете за сигурността включват "много" невзривени бомби в Ирак и продължаващото присъствие на ИДИЛ или други бойци. Тръбопроводите, движещи се на юг до пристанища в Оман, също биха се сблъскали с трудността да преминават както през пустинята, така и през скалистите планини, предупреди Буш.

Пристанищата в Оман не са имунизирани срещу иранските заплахи за сигурността. Атаки с дронове срещу ключовото пристанище Салала през последните дни го принудиха да бъде временно затворено, напомня "Файненшъл таймс".

Политическите предизвикателства включват и кой ще управлява тръбопровода и ще контролира потока. Мрежа от тръбопроводи би изисквала от страните от Персийския залив "да се откажат от индивидуалистичните си политики и да се обединят. Винаги се е смятало за по-евтино и по-безопасно да се докара кораб, да се натовари кораб и да се отплава с кораб", добави Буш.

В близко бъдеще най-жизнеспособните варианти може да са разширяването на тръбопровода "Изток-Запад", както и на съществуващия маршрут на Абу Даби до Фуджейра. Това би увеличило капацитета без усложненията, свързани с новата трансгранична инфраструктура.

Саудитска Арабия би могла също така да разработи допълнителни експортни терминали на брега на Червено море, включително в дълбоководно пристанище, което се строи за проекта Неом.

Един висш ръководител в енергетиката заяви пред финансово издание, че Абу Даби "винаги е имал план Б за втори тръбопровод до Фуджейра". Но добави, че е малко вероятно да се вземат решения, докато дългосрочният статус на Ормузкия проток не стане ясен. Adnoc, държавната петролна компания на Абу Даби, отказа коментар пред "Файненшъл таймс".

Междувременно Великобритания води преговори с 35 държави, насочени към формиране на коалиция за повторно отваряне на Ормузкия проток.

Мейсун Кафафи се съгласи, че държавите от Персийския залив ще се нуждаят от известно време, за да оценят ситуацията с водния път, но каза, че сега осъзнават, че мащабът на настоящата енергийна криза изисква нов начин на мислене, като тя "не очаквам статуквото да се върне там, където беше преди конфликта".