"Археология на любовта" - новата книга на поета Димитър Христов

Днес от 18 ч. в Софийски литературен салон при читалище " Пенчо П. Славейков 1921", бул. Черни връх 35 ще тръгнем в търсене на "Археология на любовта" - новата книга на поета Димитър Христов. Водещ на премиерата е поетесата Виктория Катранова.

Христов е и драматург и преводач, дългогодишен член на журито за Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев" при Националния литературен музей с директор Атанас Капралов.

Любовта няма алтернатива!, категоричен е поетът. И още:

"Любовта оцеля посред толкова много омраза, озарила чела и с огнище сърцата белязала. Любовта оцеля посред ревност и завист, и скука – тя е слънцестрела, подлудила леда на капчука. Любовта оцеля и кръжи над гнезда и комини, гдето тя е била, неочаквано пак ще премине.

Любовта оцеля, надживяла и смърт, и неверие – херувимски крила над главите ни тя е разперила. Любовта оцеля – пчелен звън в белоцветните вишни... Сред света черно-бял без любов човекът е нищо."

Димитър Христов е автор на книги със сти- хове, на пиеси и песни, които изпълнява с ки- тара. Превежда поезия от няколко славянски езици. Негови книги с поезия и драматургия са преведени и изда- дени в Белгия, Русия, Украйна, Полша, Фран- ция, Германия, Сърбия, Северна Македония, Албания. Носител е на национални и междуна- родни литературни на- гради. Стиховете му са превеждани на повече от 20 езици.

Защо "Архелогия на любовта":

"Защото Любовта е стара колкото Човечеството. Защото Човекът обича не само за продължение на рода или за удоволствие, не самоq за да бъде обичан... Той обича в стремежа си към красота иразбиране, към мир и спокойствие, към благородна съзидателност и хармония.

Истинската любов е алтруизъм, тя не е самовлюбеност или агресия, тя е себераздаване и свята обреченост. Умението на Човека да обича е път към ближния, но и към онези, които трябва да бъдат помилвани с разбиране и състрадание. Това е път към слабите, страдащите и онеправданите.

Защото Любовта към Майката, Татковината и Природата спасява Човека от самоунищожение. Любовта към другите, различните, маргиналните е път към добротата и светлината. Любовта и грижата винаги вървят ръка за ръка. Любовта към Вселената включва и любовта към себе си, но като частица от вселенската обич. За Любовта няма начало и край, защото Тя е изначална и безкрайна. Тя е конкретна и всеобхвана, тук и навсякъде, сега и завинаги. Любовта няма алтернатива!"