Църковен календар: Велики вторник

На Велики вторник евангелското четиво припомня притчата на Господ Иисус Христос за десетте девици, които очаквали Божествения Жених.

Пет от тях били разумни, имали чисти светилници и достатъчно елей, за да поддържа пламъка им, другите пет били неразумни, имали чисти светилници, но забравили да сложат достатъчно елей. Разумните девици били допуснати на тържеството на Жениха, а неразумните, докато търсели елей, вратите на Царството се затворили.

Когато почукали на портите, Женихът им казал, че не ги познава и те останали отвън. Девиците са олицетворение на човешките души пред прага на Небесното царство, а елеят в светилниците символизира милостинята и всички добри дела.

Чрез спомена за тях Светата Църква призовава вярващите да бъдат готови да посрещнат Небесния Жених със запалени светилници в своите души, защото Господ Иисус Христос ще дойде внезапно и неочаквано.

В момента на смъртта всеки от нас ще се изправи лично пред Спасителя на съд.

В този ден светата Църква напомня и притчата за талантите. Тя призовава християните да обработват нивата на своята душа и така да увеличават дарованията си, т. е. талантите, дадени от Бога.

На тези две притчи са посветени и молитвените църковни песнопения, които се изпълняват на Велики вторник.

След светото Евангелие (Мат. 22:15-46 и 23:1-39) и 50-и псалом следва канонът на деня, съставен е от осма и девета песен.

След канона се пее "Чертог Твой вижду..." и "Всякое дихание" със съответните стихири и стиховните стихири.

Сутринта на Велики вторник се отслужва св. Преждеосвещена литургия.

На 7 април Православната църква отбелязва паметта на преподобни Георги  Митилински (има и друг св. Георги Митилински, който се чества на 16 май).

Свети Георги, митрополит на Митилин, водил монашески живот от младостта си, като се усъвършенствал духовно предимно в добродетелта на смирението. По време на царуването на император Лъв Исаврянин (716 – 741 г.) светецът претърпял гонения от иконоборците и се сподобил със званието "Изповедник" за вярата.

По време на царуването на император Константин VII Порфирородни (Багренородни) (780 – 797 г.), свети Георги бил въздигнат на епископската катедра на град Митилин, разположен на остров Лесбос.

Житието на светеца сияело от целомъдрие и чистота и наподобявало живота на ангел. Той имал дарбата да върши чудеса, да гони нечисти духове и да лекува нелечими болести. Отличавал се със своето милосърдие и щедро помагал на всички нуждаещи се.

В края на живота си през 815 г., по време на царуването на иконобореца Лъв Арменец (813 – 820 г.), светият архипастир се проявил като смел Христов войн и не се поколебал пред всички да изобличи императора и патриарха иконоборец за техните еретически заблуждения.

Светителят, независимо от преклонната му възраст, бил прогонен и заточен в Херсон, където починал след 820 г.

В часа на смъртта му в небето над град Митилин изгряла ярка звезда.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".

Озвучил: Красимир Мартинов