Експерти и младежи настояват за реално участие на децата в климатичните решения

Експерти по климата, околната среда и правата на детето настояват децата и младежите да участват във вземането на решения за климатичните промени, защото поколението, което расте, ще наследи днешните проблеми и ще има тежката задача да ги решава.

Осъзнавайки, че ще живеят с последствията от измененията в климата, децата искат да им се даде шанс за участие в решенията.

Семинарът "Права и участие на децата във вземането на решения за климата и околната среда" събра представители на изпълнителната и местната власт, както и правозащитни и природозащитни организации, активисти и ученици. Събитието беше организирано от фондация "БлуЛинк" по проекта ENRICH (Околна среда, права, деца) на европейската мрежа "Правосъдие и околна среда". ENRICH е насочен към овластяване на децата и младежите в защита на техните екологични и климатични права и надграждането на устойчив диалог между институциите и гражданското общество.

Министърът на околната среда и водите, представителят на УНИЦЕФ за България, директорът на дирекция "Права на детето" към институцията на омбудсмана, представители на Държавната агенция за закрила на детето, на Столичната община и други експерти апелираха за създаването на работещи механизми за овластяване на децата и младежите в климатичния дневен ред.

Ученици от 11 клас на Втора английска гимназия в София представиха свои инициативи за ангажиране на децата и младите хора, както и резултатите от анкета, проведена сред ученици от софийски училища, която сочи, че 73% от отговорилите искат да участват редовно в доброволчески дейности.

Младежите споделиха и тревогите си, че много деца в България нямат достъп до възможности за участие и гражданска активност, каквито има само в големите градове.

България има организирана система за детско представителство чрез Съвета на децата към ДАЗД, но е слабо позната и трябва да се превърне в реално влияние във вземането на решения на национално и местно ниво.

Споменати бяха и съществуващите ученически съвети в училищата и участието на ученици в общинските съвети с препоръки тяхната работа да се надгражда.

Отбелязана беше и липсата на системно климатично образование на национално ниво, а придобиването на знания и умения още в ранна възраст са ключови.

Министър Юлиян Попов призова младите хора да се учат старателно: "Бъдете отличници това е много важно. Аз се сблъсквам всеки ден с факта, че климатичните промени не се разбират от хора, които би трябвало да са образовани, завършили са университети, но не знаят за какво става дума. Човек трябва да учи, трябва да разбира химия, физика, биология, метеорология, за да може да участва в дебатите, в решенията, свързани с климатичните промени."

Темата за постиженията на България беше засегната от Кристина Де Бройн - представителят на УНИЦЕФ за България:

"Децата имат правото да участват, да бъдат изслушвани, да търсят справедливост, когато правата им са нарушени, а това е област, в която виждаме все повече и повече глобални движения, и съм много щастлива, че България дава много положителни примери.

Искаме да възприемем систематичен подход към изслушването на децата. Планираните моменти на внимание към децата, трябва да са начин да чуваме постоянно детските гласове, надежди и мечти, както и да се вслушваме в тяхната реалност. И това трябва да стане постоянен ангажимент, който наистина да гарантира, че даваме на децата бъдещето, което заслужават."

УНИЦЕФ - България представи проектодоклад за влиянието на климатичните промени върху децата. Сред основните изводи в него е, че децата са непропорционално засегнати и уязвими от преките и непреките въздействия на измененията в климата. Рисковете не са с еднаква тежест в различните региони на страната. Една от препоръките е всички планове за действие при бедствия да бъдат адаптирани и към нуждите на децата. Докладът ще бъде представен официално през май.

Ева Жечева - директор на дирекция "Права на детето" към институцията на омбудсмана на България заяви:

"На възгледите на децата не се обръща особено внимание. Време е да преминем от слушането на детското мнение към реално участие до конкретните действия, защото децата не са просто пасивни жертви на промените в климата, а информирани и активни участници с визия за промяна.

Участието на децата не трябва да е само формално и символично, а да влияе реално върху местните и националните политики за околна среда.

Необходимо е насърчаването на екологичната грамотност, за да могат младите хора да аргументират позициите си. Трябва да се оказва подкрепа на детските и младежките съвети и да има устойчива солидарност между поколенията - възрастните да създаваме сигурна и устойчива среда, в която децата да споделят страховете и идеите си без да бъдат пренебрегвани. Безспорен факт е, че днешното ни действие или бездействие определя какъв ще е светът през 2050 г."

На семинара "Права и участие на децата във вземането на решения за климата и околната среда" беше представен и експертния доклад на "БлуЛинк" с аналитични проучвания върху участието на децата при вземането на решения по проблемите на климата и нормативната рамка за правата за участие на децата на национално и международно ниво, включително Конвенцията на ООН за правата на детето, и Закона за защита на детето. Посечените проблеми са свързани с липсата на регламентирани механизми за реално въздействие върху вземането на решения.

Препоръките включват: осъвременена нормативна база, въвеждане на оценка за въздействие върху децата при приемането на законови промени, както и включване на деца и младежи в обществените обсъждания.

Чуйте повече в звуковия файл.