Защо някои деца се озовават в ЦНСТ-та, а не при приемни родители

Два случая от последните месеци - изоставените с месеци близнаци в столично болнично заведение и случаят от Ямбол, където бързата реакция на граждани и полицията спаси живота на малко дете - потресоха обществото и поставиха въпроса за родителските права и ключовата роля на приемните семейства.

"Приемните родители, ако ги няма, скоро ще трябва отново да строим домовете, които всички помним от преди години. Приемните родители са изключително важни, не само заради такива случаи. Приемните родители са проводникът, мостът между биологичните родители и децата, между осиновителите и децата. Приемните родители са всичко, от което имат нужда децата в риск".

Това каза за БНР Гинка Илиева - приемен родител с дългогодишен опит и представител на Националната асоциация за приемна грижа. 

Има случаи, в които социалните работници няма какво да направят - ако нямат сигнал, но има моменти, в които системата просто е мудна. Такъв е именно казусът с близнаците, прекарали 9 месеца в болница, сподели тя.

"Лично аз съм намерила няколко приемни семейства, които желаеха да поемат грижа за тези близнаци, но техните социални работници от отдел "Закрила на детето" не подкрепиха приемните родители да вземат децата и да се грижат за тях. И това е причината децата да останат толкова дълго време в болницата.

С това се сблъскваме почти всеки ден. Непрекъснато се обръщат към нас за помощ - да намерим приемно семейство за някое дете, за което отделите сами не могат да се справят. Ние намираме семейства, но проблемът е в отдел "Закрила на детето", който на практика почти никога не подкрепя приемния родител да направи това.

Проблемът идва от това, че отдел "Закрила на детето" не искат да вземат деца от други населени места. Просто казват: "Да се оправят, това са си техни случаи". Пазят си приемни родители, които са свободни, ако в тяхното населено място, в тяхната област или община дойде случай на изоставено дете и т.н. да имат свободно семейство.  

Една от причините приемните родители да са толкова малко е несигурността -  работят на граждански договор, а заплащането е изключително ниско. Социалните работници също гледат на тях "с лошо око", смята Илиева:

"Колегите често се оплакват, че вместо подкрепа получават единствено и само контрол".

Законодателството трябва да се промени, защото се дава изключително дълго време за реинтеграция на семейства, в които е имало компрометирано родителство, насилие или неглижиране.

"В случая например с близнаците, майката отново е бременна с близнаци. Тя няма възможност да гледа тези деца, а смята, че държавата е длъжна да ѝ даде апартамент, средства и така нататък и да се грижи за тези деца".

"Чуваме сега за няколко такива случаи, но в "Приемна грижа" децата са невидими. Обществото не знае какви деца има в "Приемна грижа" и често смята, че това са децата на бедните родители. Изключително рядко се извеждат деца, само защото семейството е бедно и няма възможност да се грижи.

Социалните служби първо правят опити да намерят дори по-далечни роднини на семейството на майката, които да поемат грижа за децата. Едва когато това е абсолютно невъзможно, децата биват настанявани в "Приемна грижа". Децата обаче често биват настанени не при приемни родители, а в центрове от семеен тип

"В момента има близо 400 приемни семейства, които са свободни, но се пълнят ЦНСТ-тата, защото, нали, трябва да има бройка - за да има определен брой персонал, трябва да има определен брой деца и така нататък".