Жорж Папазов на север от Париж и... в галерията на "Шипка" 6
петък 3 април 2026 12:25
петък, 3 април 2026, 12:25
СНИМКА: СБХ
Размер на шрифта
През годините назад е имало изследователи, които са писали за Жорж Папазов (и Кирил Кръстев и френския изкуствовед от български произход Андрей Наков, и много други), но въпреки тяхната стойност, през последните години изкуствоведът Мария Василева, дългогодишен главен уредник на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) е приела за своя мисия популяризирането на името на Папазов у нас е по света.
Мария Василева
СНИМКА: Даниел Ненчев
- Жорж Папазов (1894-1972)е ярък представител на модернизма в изобразителното изкуство, живял в Прага, Виена, Берлин, зад граница най-дълго твори в Париж. Самобитен, оригинален, създава оригинален пластичен език, който го поставя извън конвенционалните стилови направления в европейската живопис. Папазов развива оригинална форма на сюрреализъм, която изпреварва самото течение. През 1924 – 1925 създава живописна „автоматична писменост“ още преди тя да бъде формулирана от Андре Бретон. Артисти и критици като Жан-Пол Криспел, Гастон Дийл, Оскар Кокошка и Кирил Кръстев подчертават ролята му като визионер и стилов новатор.
"Разбира се у нас той е много по-популярен, независимо че целия си живот е прекарал във Франция. Искам да имаме едно българско име от областта на визуалните изкуства, с което България да се свързва. Като кажеш България някъде по света, хората да кажат: Ахаа - Жорж Папазов. Той е сред първопроходците у нас, сред авангарда на модернизма", отбеляза Василева пред БНР-Радио София.
Изкуствоведът е куратор на предстоящата изложба, която ще се открие на 14 април в галерията на Съюза на българските художници (ул. "Шипка" 6).
Според Мария Василева обаче държавата трябва да организира представителна изложба на Жорж Папазов в някоя от големите световни галерии или музеи.
Изложбата в София е озаглавена "Жорж Папазов и Стокхолм" и представя малко позната, но съществена част от творческата биография на българския артист – неговите активни и дългогодишни връзки с шведската художествена сцена през 1920 – 50-те години.
Жорж Папазов - сюрреалистична композиция, 1920-те години
СНИМКА: СБХ
В центъра на този „шведски период“ стоят две фигури – колекционерът и меценат Ролф де Маре и художникът Нилс Дардел. Тяхната подкрепа отваря за Папазов достъп до изложбени пространства, публика и институции, които в крайна сметка осигуряват устойчиво присъствие на неговото творчество в Швеция. Днес това присъствие има и институционално измерение 36 негови произведения, съхранявани в Музея за модерно изкуство в Стокхолм.
Навремето с помощта на свои шведски приятели Папазов прави няколко самостоятелни изложби, отбеляза още Мария Василева.
Както в България, така и в Швеция работите му предизвикван дебати.
"Папазов е бил вдъхновен от начина, по който е бил посрещнат в Стокхолм. Той е човек, който върви с няколко крачки пред времето си, така че е нормално неговото изкуство да не се възприема толкова лесно да приживе."
Чуйте разговора на Даниел Ненчев.
По публикацията работи: Георги Нейков
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!