Дарина Сарелска: Цяло поколение има объркана идея какво работи журналистиката

Отдръпването на публиката от журналистиката, загубата на доверие към журналистите и телевизиите като "мегдан, на който да се разкешваш с влиятелни политици", както и колко струва да си направиш частна телевизия, дори в интернет, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Дарина Сарелска, дългогодишен изпълнителен продуцент и директор на новини и актуални предавания в най-големите български телевизии и преподавател в медийния департамент на Американския университет в България.

Две различни, но свързани кризи

"Отдръпването на публиката от журналистиката и загубата на смисъла тя да съществува – до голяма степен, вярвам – е свързано със загубата на доверие на публиката към журналистите. Загубата на доверие, е свързана с това какво ние, медиите, допуснахме да ни се случи: колко зависими допуснахме да бъдем, колко меки, компромисни, приемащи и разбиращи станахме към силните на деня, и колко нечувствителни, много често дори пренебрежителни – към хората, които имат едни много по-обикновени, битови проблеми.

Доверието се загуби в дисонанса между това: кого медиите представляват, на кого говорят, към кого са критични, към кого са подкрепящи и овластяващи. Оттам – и с преплитането на нови технологични възможности за комуникация – медиите станаха все по-ненужни.

Публиката се отдръпна от медиите и това е по-страшната криза – въпросът вече не е дали медиите са в криза, а дали обществото изобщо иска журналистика.

Това е и според ежегодното проучване на института "Ройтерс", който изследва състоянието на медиите в 51 държави по света. То казва, че делът на песимистите за бъдещето на професията се е удвоил за последните 4-5 години. И говорим за интервюирани журналисти, лидери на медийната индустрия в целия свят, в тези 51 държави.

Тоест, ако тези хора – които отвътре гледат професията, а не отвън, ако там оптимистите са се сринали, а песимистите са се увеличили двойно, това показва, че хората, които отвътре виждат професията, имат същата тревога, която и аз имам от години. Тя е, че първо:

Има едно цяло поколение, което има много объркана идея какво е журналистиката.

Много често смятат, че журналистиката е твърде агресивна, защото са свикнали на говоренето в социалните мрежи – което е подкрепящо, насърчаващо. Но все пак журналистиката работи, за да покаже какво не е наред.

В България журналистиката загуби собствената си идентичност за това какво работи."

Комерсиалните медии

"Новините създават доверие в един бранд, за да може хората да го гледат с доверие, за да може рекламодателите да го искат. Това е принципът на комерсиалния модел. Въпросът е, че отговорността на медията не може да изчезне само защото тя е комерсиална медия.

Дори в лицензите на българските комерсиални медии като Нова телевизия, и на bTV е записано, освен процент образователни програми, е записана и тази обществена функция. Но това не се случва."

Всичко само пари ли е

"И депрофесионализация. Защото най-лесно е да се прави "сеир". Някой казваше: идеята на комедийното шоу не е просто да се смееш, а да се смееш, смееш – и накрая да ти остане едно дълбоко замисляне. Да е "ха-ха-ха… аааа.. Хммм". А това "ха-ха-ха" и този сеир е по-лесната част да се направи. По-евтина е, не изисква много усилие, не изисква много интелектуална сила.

В спестяването на пари телевизиите опитват например  да направят "Ергенът" от 10 на 40 епизода за същата цена – това е едната. Чисто технологичният начин, по който то се разводнява и става съвсем бутафорно съдържание. Другият е подборът – когато подбираш лоялисти на всички нива, особено в новините.

Корпорациите, които имат телевизии, вече не изкарват парите си основно от телевизии. Те изкарват парите си от съпътстващи бизнеси – телекомуникации, магистрали, влакове, държавни поръчки, каквото искате.

Става дума за дългогодишна, систематична и безмилостна негативна селекция.

Става дума, че наистина е така – приоритизира се: "Ние търсим хора, които да са yes-men, които просто да казват ‘да’, като им кажем ‘не отразявайте тази тема, защото имаме корпоративен проблем’", и те да кажат "добре"… Ама че тази тема е основната тема на деня, че тя чисто журналистически дава отговорите на всички въпроси, които ние като общество имаме да си задаваме – каквито са примерно скандалите в съдебната система. Аз имам такива случаи, в които ме спират да се отразява нещо с аргумента "то е жълто, то касае личния живот на хора". Не. Когато хората са главни прокурори или министър-председатели, които биват обвинявани във влияние в съдебната система – това не са "хора", това са публични фигури. Техният личен живот е крайно ограничен.

И когато основното изискване към хората, подбрани да ръководят медиите, е в такива ключови ситуации да кажат "да, добре, няма проблем"… това е резултат от дългогодишното опразване на столчета и дългогодишния подбор на принципа "този ще слуша, няма да създава проблеми", а не "този човек има професионалния капацитет да създаде телевизия, журналистика, новини, предаване, което да привлича интереса и доверието на хората".

И сега – все пак телевизиите са бизнес. Нищо, че е вторичен бизнес, но все пак са бизнес. Когато тази негативна селекция води до там, че вече никой да не иска да гледа, например "Тази сутрин" по bTV, след отстраняването на Мария Цънцарова, не искам да казвам лоши думи за колеги, които познавам, но мисля, че е безспорна кризата на компетентност, която виждаме в този ефир. И публиката се отдръпва.

Когато на теб телевизията вече не ти е основен бизнес – тя ти е съпътстващ бизнес, тя ти е опаковката на нещото – и не изкарва толкова пари, колкото преди е изкарвала, тогава за теб е много по-добре да поддържаш телевизията като мегдан, на който да се "разкешваш" с политици с влияние, а пък политиците да ти връщат тази любезност с телекомуникационни, влакови и други договори, които са много по-лукративни и носят много повече пари. Ето тук вече идва счупеният бизнес модел – като допълнение към кризата с доверието и с отдръпването на зрители."

Политиците не ходят при журналисти, които задават неудобни въпроси

"Да, защото нещата се наричат с истинските им имена, поставят се в контекст, задават се критични въпроси. Защото въпросът е откъде започваш да разказваш историята. Те иначе всички разказват верни части от историята, но започват оттам, откъдето на тях им е удобно. Единият си разказва за своя 24-часов арест, но е далеч по-малко словоохотлив да говори за 6-месечния арест на своя политически опонент.  Тук е работата на журналиста – да може да каже: "Чакай малко. И преди, и след това са се случвали неща."

 Трябва да има дебати – да застанат един срещу друг претендентите за спасители, но това не се е случвало от години.

Портретните интервюта на политици

"Според мен е важно да знаеш сексуалната ориентация на един политик, защото докато хората с влияние не започнат да бъдат честни за своите собствени избори и да ги отстояват като такива, на които те имат право, няма как да очакваме да се промени разговорът за каквото и да било. Важно е коя е личността, която ще изпълнява политическите програми.

Проблемът възниква когато има само това. Когато ние виждаме политическите лидери само като дядовци, които си дигат стола от лежанка, или като някакви хора в техния интимен, личен свят. Когато не можем да ги видим да отстояват политическите си идеи в сблъсък с опоненти. Тогава се подменя изборът. И тогава започваме да избираме като на конкурс за красота или конкурс "кой ни е най‑симпатичен", а не кой представлява идеология, партия, идея, програма, която на нас може да ни свърши най-много работа. Ето тук е деформацията."

Възможно ли е обединение между онлайн качествените журналистически предавания

"Да, вероятно чисто като бизнес модел това звучи по‑лесно за случване. Ние в нашата професия имаме много предимства, но способността да сме гилдия не е една от тях.

Журналистите, които имат свои канали, със сигурност са хора със силни позиции, с изградени имена, с егота.  Тези хора са малко по‑"ръбати". И аз смятам, че това е силата им. Тези хора трябва да могат да бъдат ръбати. Ако искаме те да отстояват нашия обществен интерес, трябва да допускаме, че те по този същия ръбат начин отстояват и собствената си ниша и идентичност. Трудни са обединенията в тази гилдия, защото имаме различия. Един е по‑добър в разследваща журналистика, друг в интервюта, и всеки вярва, че неговият формат си струва да бъде развиван. Има всякакви индивидуални и групови динамики.

Аз не бих искала да вярвам, че бъдещето е полирано, гладко, лесно, събиращо се в едни такива имагинерни конструкции в журналистиката. Нека да сме си ръбати – пък нека проблемът да е в многото гласове. Да, вероятно това прави и ориентирането на публиката в този пейзаж по‑трудно, и изборът кого да подкрепя – по‑труден. . Ако искаме да подкрепим и тези, които ни дават в журналистиката не само "ха-ха", но и "хм", има начин да го направим."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Дарина Сарелска може да чуете в звуковия файл.