Кирилицата и българският език в Румъния и Китай

За слушателите на предаването "За думите" проф. Чен Ин, преподавателка в Пекинския университет за чужди езици и директорка на института "Конфуций" в Китай, разказва за историята на кирилските букви и изучаването на българския език в Китай. Доц. Мариана Манджуля Жатоп очертава многовековното присъствие на кирилицата в румънската културна история и мястото на старобългарския, среднобългарския, църковнославянския в нея.

Двете чуждестранни българистки участваха в първата сесия "Азбука и власт в съвременния свят" на провелия се на 25 и 26 март в София и Рилския манастир трети Международен форум за кирилицата по инициатива на президента Илияна Йотова под надслов "Духовното наследство в дигиталния век".

Проф. Чен Ин: "Началото на кирилицата в Китай започва от династия Юан около XIII век… Това е заради нужда от търговия. Защото има и руснаци, които живеят в Китай… Има тясна връзка с етническа група на руснаците в Китай…

Преподаването на български език в Китай започва от 1961 година. През тази година официално е създадена специалността Български език в Китай в Пекинския университет за чужди езици… Сега в Китай учат студентите от 4 държавни университета и един частен университет. Има студенти по специалността Български език или студенти по други специалности с изучаване на български като втори чужди език. У нас имаме китайски преподаватели по българистика. Сега ние по-често използваме "българистика". Освен китайски преподаватели, във всеки университет има и лектор от България… Преди нашите студенти главно учеха език и литература. А след 2000-та година, през последните 25 години, нашите студенти започват да учат освен езика и литература… и история, култура, странознание."

Доц. Мариана Манджуля: "Историята мога да кажа, че е предвидима, тъй като православието от днешните български земи се развива и на север от Дунава. Тъй като първите феодални княжества са, да кажем, смесени влахо-български, е ясно, че влиянието на старобългарския, първо на православната вяра и чрез нея влиянието и въвеждането на кирилицата, става по естествен начин. Също така смятам, че църковнославянският език като език на църквата, на канцелариите, на документите, на литературата се появява като посредник на култура, на цивилизация…

Апогеят на църковнославянския в румънските земи е някъде в XV-XVI век. Но също така трябва да отбележа, че този език е различен от езика на народа и фактически той се употребява и във Влашко, и в Молдова, тези две румънски княжества, като престижен език, като латинския в Западна и Северна Европа. Във всеки случай славянското влияние в румънските земи започва с VI-VII век, когато славяните слизат от север към юг… Първият контакт на местното население, романизирано население, тъй като става дума за даките, те са от семейство на траките и те са романизирани след римските завоювания, техният контакт с тези славянски племена се осъществява по мнението на лингвистите в VI-VII век и оттогава датират и най-старите южнославянски заемки в румънски език и те са и най-солидните заемки.

Въвеждането на кирилицата, на богослужебните книги на старобългарски става по време на първите феодални княжества, X-XI, но по-масивно XII век и се свързва и с оформянето на Второто българско царство. И е ясно, че Дунавът не е бил пречка за пренасяне на култура, на писменост, на вяра."

Целите интервюта на Венета Гаврилова с проф. Чен Ин и доц. Мариана Манджуля може да чуете в звуковите файлове.