В Плевен и София

Три пъти "Декагон" пред публика за два дни

Проект на Димитър Бодуров

петък, 3 април 2026, 15:50

Димитър Бодуров и Христо Големинов

Димитър Бодуров и Христо Големинов

СНИМКА: Даниел Ненчев

Размер на шрифта

Симбиоза между изкуството и точните науки представлява камерен ансамбъл "Декагон" (Десетоъгълник) – аудио-музикална композиция за 10 музиканти, структурирана в десет части, всяка вдъхновена от числа от 10 до 1.

Отдавна планираната си идея пианистът Димитър Бодуров осъществява през 2024 година.

Проектът е отличен с "Кристална лира" за версията си с Биг бенда на Българското национално радио и ще бъде представен на 4 април от 19 часа в Зала "Катя Попова" в Плевен.

На следващия ден (5 април) в София "Декагон" ще изнесе два концерта от 19:30 и от 21 часа.

Гости на БНР-Радио София бяха джаз пианистът и композитор Димитър Бодуров и Христо Големинов -  саксофонист и композитор.

"Поводът да направя този проект беше 10-годишнината на "Радар" - фестивала във Варна, на който съм съосновател и артистичен директор. Искахме да отбележим тази годишнина с малко по-мащабен проект и оттам десетката се превърна в централна тема. Всякакви асоциации ми дойдоха, някаква ретроспективна идея, преосмисляне, не само в професионален, но и в личен план. Затова когато започнах да пиша композициите, исках да експлоатирам максимално десетката и съответно всяко едно число. Разрових се из всякакви асоциации за числата и ги преведох на ниво композиция", разказа авторът на проекта Димитър Бодуров.

  • Защо джаз?

"Джазът е много обширно понятие. Аз използвам такива композиционни техники, които са по-специфични за класическата музика, но и съвременен джаз. Класическата композиция и джаз импровизацията са свързани. Мисля, че в 21-ви век трябва да третираме джаза като музика на бъдещето, в която всичко е възможно. И това е заложено в джаза – съчетанието между блус и класическа музика и през годините тези трансформации на различни стилове – латин джаз, рок-джаз…, оставят белег върху джаза" отбеляза Димитър Бодуров.

Христо Големинов е наследник на богата музикална традиция (от рода на Марин Големинов). Според него този факт се свързва с джаза по-скоро като радост, но и отговорност.

"Ние знаем каква е музиката на Марин Големинов, аз съм я слушал, със семейството говорим, споделяме истории, но оттам-нататък, аз свиря и пиша моята музика, това са две различни неща", разкри той.

Ако джазът винаги е бил микс1 е добре през 2026 година да видим накъде още може да се развие. По думите му, експериментите в джаза не са нещо ново, хората винаги са търсили да смесват различни жанрове и да издадат нещо ново, със силни корени в Black Music, но оттам-нататък е свободата, интерпретацията и майсторството на всеки един музикант.

  • 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1

Какво ще чуем на концертите в тези десет части от десет към едно на музикалната композиция разказа Димитър Бодуров.
В разговора чуйте и как тази музика би могла да е в съперничество с бинарната музика, създадена от изкуствен интелект. 
   

По публикацията работи: Спаска Йорданова Давранова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!