Валентин Вълканов: Украйна - удобен враг в предизборните наративи

"Деукраинизацията", хибридните наративи и удобните врагове преди изборите в Унгария и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов, преподавател по социология в НБУ.

В навечерието на изборите в Унгария и две седмици преди вота в България, в публичния разговор отново изплува познат сюжет: Украйна като "враг", като "заплаха", като "външен фактор", който уж определя вътрешнополитическия живот у нас.

"Деукраинизация" в предизборната кампания в България и Унгария

"Както каза лидерът на една от основните претендентки за първото място в предстоящите избори у нас, според него Украйна държи да води тази война."

Вълканов обяснява, че този процес не е нов и не е случаен:
"Основният страх, който се опитват да ни внушат, е страхът от така нареченото въвличане на България във войната. Това са дъвки, на които много хора, за съжаление, се хващат."

Той подчертава, че тезата за "въвличането" е фалшива, но работи, защото стъпва върху вече изградени страхове и върху неразбиране на реалната роля на България като член на НАТО.

Унгария като огледало

Разговорът естествено преминава към Унгария, където изборите са само дни преди българските. Според Вълканов:

"Виктор Орбан е един от най-основните предприемачи на такъв тип опорки и наративи. При него борбата е за оцеляване."

Той отбелязва, че Орбан фокусира кампанията си почти изцяло върху външнополитически теми, най-вече Украйна, вместо върху вътрешните проблеми:
"Вместо да говори за корупцията, за бедността, за свободата на словото, той говори за това как ‘украинците ще ни вземат парите’."

Тази стратегия, казва Вълканов, вече се пренася и в България.

Външният враг като политически инструмент

"Външният враг винаги е работил много добре за такъв тип популистки говорители", казва Вълканов.

Той обяснява механизма:
"Когато трябва бързо да консолидираш група от хора, най-лесният начин е да ѝ посочиш враг. Украйна е удобен враг – "ще ни вземе парите", "ще ни вкара във война", "ще ни прати децата да умират на фронта."

Това, според него, работи особено добре в общества с "много силно, чак леко патологично усещане за национална принадлежност".

Тук се появява и терминът патриотарство – псевдопатриотизъм, който не е български феномен, а част от глобална тенденция.

Хибридната война и "медийният пакет"

Вълканов връща разговора към 2007 година – речта на Владимир Путин в Мюнхен, която според него бележи началото на хибридната война срещу Запада.

"Тогава той на практика обяви началото на тази хибридна война, на която се ‘наслаждаваме’ последните 20 години."

След масовите протести в Русия (2010-2011) и Евромайдана в Украйна (2013–2014), Кремъл започва да оформя т.нар. медиен пакет – речник от термини, които се разпространяват през медии и институционални фигури.

Сред тях: "протестър", "жълтопаветен либералитет", "соросоиди"

"Термин, който цели да опрости и да обиди. Термин, който удря гражданското общество."

Този речник, казва той, е въведен у нас през 2013–2014 г. чрез медиите на политици и публични личности, които се самоопределят като проевропейски.

Има ли лична омраза към Украйна?

Вълканов е категоричен:
"Не, по-скоро Украйна е удобен враг."

Но предупреждава, че ожесточеното говорене има реални последици:
"Представете си човек, убеден в тези разкази, среща украинец на улицата – как ще реагира?"

Той обяснява, че Кремъл има дълбок интерес Украйна да бъде демонизирана, защото страната е избрала европейския път:
"Това е нагласа на собственичество. Собственичество, което ако бъде поставено под въпрос – както направиха украинците – предизвиква обида, способна да подпали война."

Разрушаването на социалните институции

Един от най-силните моменти в разговора е анализът на езика като инструмент за разрушаване на социалната тъкан.

"Когато думите станат остри, брутални, агресивни, само е въпрос на време тази агресия да се пренесе на физическо ниво."

Политическата коректност е атакувана като "лицемерие", а разказът за "ходене в посолствата" се използва за делегитимация на политически опоненти.

"Орбан прави същото – лепи плакати на опонента си и внушава зависимостта му от ‘врага Брюксел’."

Националната идентичност като инструмент за манипулация

Разговорът преминава към символите – мартеници, пилони, знамена в хибридните наративи.

"Всичко това се използва за създаване на усещане за заплаха към идентичността. Илюзорните атаки срещу традиции, семейство, православие се преживяват като лични атаки. В подготвено антидемократично съзнание те се нареждат до всички останали "зли" неща – Урсула фон дер Лайен, Брюксел, ЕС."

Това, според Вълканов, блокира рационалния разговор за реалните проблеми:
"В момента, в който се каже думата ‘Брюксел’, една трета от българите скачат и стават агресивни."

Геополитика и вътрешно развитие

Как да се обясни, че геополитическата ориентация влияе на живота на хората?

"Трудно е. Както е трудно да обясниш защо работеща прокуратура е важна за това да не си беден в малко село."

Той подчертава, че терминът "съдебна реформа" е изтъркан и за много хора означава просто "политически дневен ред", което прави разговора невъзможен.

Спечелил ли е Путин

"Не мисля. Когато години наред проповядваш едни и същи мантри, без да решаваш реалните проблеми, животът на хората се влошава. И те го усещат по джоба си. Когато хората усетят по джоба си, че мантрите са кухи, свалят доверието си. Това е бавен процес, с колебания, но дългосрочно неефективността на подобни лидери води до ерозия на подкрепата.

Орбан изгради идеология, основана на неоконсервативни, дори псевдоконсервативни похвати, стъпили върху кремълския медиен пакет. Но макроданните показват бедност, инфлация, липса на перспектива.

Когато лидерът не може да предложи нищо друго освен мантри, тяхната сила постепенно изветрява.

Това се случи в Унгария. Това се случва и у нас. Хората може би няма да разберат, че Орбан ги лъже, но ще разберат, че той не е ефективен. И тогава мантрите губят сила."

Новите разкази

Вълканов предупреждава, че пропагандата не спира:
"Социалният календар винаги дава поводи за пакетиране на нови разкази, а как да се предпазим – за съжаление – няма бързо, лесно и вкусно решение."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Валентин Вълканов може да чуете в звуковия файл.