Мнения

Интервю

"В Русия вече не е авторитарно управление, а тоталитарен режим"

Проф. Берендс: Нямам съмнение, че терорът от Буча се е разпрострял и в Донбас

"Помним Сребреница, а вече и Буча"

Интервю с Ян Клаас Берендс, професор по история на Съветския съюз

Буча

Буча

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

Преди четири години светът потръпна, когато научи за Буча и Ирпин. В предградията на Киев се бяха разиграли сцени на жестокост, известни ни от историята на двете световни войни и на войните в бивша Югославия. Помним Сребреница, а вече и Буча.

За екзекуцията на мирни граждани няма извинение. Но ще има ли наказание? Доказателства има - събра ги още преди четири години екип на Международния наказателен съд. Независимо разследване направиха международни експерти от Организацията за сигурност и сътрудничество и Европа. И откриха доказателства, че при инвазията си в Украйна Русия е извършила военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Тази седмица украинското радио "Свобода" публикува неизвестни досега кадри от екзекуциите в Буча и предостави нови доказателства за участието на руски войски в масовите убийства на цивилни там. Въпреки многобройните факти, доказващи участието на руската армия в масовите убийства в Буча, Кремъл отрича.

"За нито една друга война не знаем толкова много, както за войната в Украйна", каза в предаването "Събота 150" Ян Клаас Берендс, професор по история на Съветския съюз в европейския университет Виадрина във Франкфурт на Одер, където изучава диктаторските режими. Научната му дейност толкова е ядосала Кремъл, че след нахлуването на Русия в Украйна проф. Берендс е обявен за екстремист, който няма право да посещава Руската федерация.

"Съдебните процеси срещу военни престъпници се водят след края на войната, и то, след като те са загубили. Дали виновните за Буча ще бъдат осъдени зависи от края на войната срещу Украйна. А в момента никой не може да каже как ще свърши тя.

Притеснява ме нормализирането на военните престъпления в Украйна. Преди четири години всички бяха потресени от Буча. Днес вече не научаваме какво се случва в окупираните от Русия украински територии. Кой знае колко села като Буча има в Донбас. Нямам никакво съмнение, че този терор се е разпрострял и там. Но ние говорим много малко за това, което украинците наричат "човешко сафари" - умишлено да преследваш с дрон цивилни или линейки.

Военни престъпления са и атаките срещу паметници на културата. В Лвов беше ударена църква от списъка на ЮНЕСКО. В центъра на град, който се намира на стотици километри от фронта. Или терора над милиони киевчани, които умишлено бяха оставени през зимата без ток и отопление. Много малко се говори за това. Както и за това, как Европа може да помогне".

Какво знаят руснаците за Буча и изобщо за военните престъпления? И колко е важно за руското общество да осмисли това, което се случва в Украйна?

"Осмислянето ще дойде едва след като Путин падне от власт - по един или друг начин. В момента това е немислимо. В Русия отивате в затвора, ако наречете войната "война", а не "спец операция".

А когато стана известно клането в Буча, Русия го нарече инсценировка в стил Холивуд. Нарекоха го провокация. В същото време обаче наградиха командващите руската армия, отговорни за клането, дадоха им ордени. Питам се за какво? Защото, ако си спомняте, опитът да бъде превзет Киев, минавайки през Буча, беше пълен военен провал.

Ако се върнем още назад в историята, а аз съм историк, Буча е като Гулаг. По времето на Сталин никой не е писал по вестниците за Гулаг, но всички са знаели, че го има, нали? Всеки е познавал някого, който е бил там. Сега с войната е същото - всеки познава някого, който се е върнал от фронта. Или е загинал. Всички знаят, че нещо не е наред, но сякаш всички са се договорили да си мълчат. Няма как руснаците да не знаят какво се случва в Украйна, Русия все пак е съвременна държава".

Съвременна държава, където информацията все по-трудно си пробива път. В Москва изключиха интернет, глобалната мрежа, или по-точно - заместиха я с руски интернет. Казват, че хартиените карти на града да станали много търсена стока.

"Така е, някой се страхува от независимата, децентрализирана глобална мрежа. Явно режимът се чувства застрашен, щом прибягва до такава крайна и непопулярна мярка.

Структурно погледнато, Русия се приближава към китайския модел, който е по-скоро интранет, а не интернет, своеобразна вътрешна мрежа под държавен контрол. Дълго време в Русия нямаше ограничения - ползваха се всички познати социални мрежи Facebook, Twitter, доскоро и Telegram. Вече не. Вече в Русия, подобно на Китай, се налага едно приложение за всички, контролирано от държавата.

Държавата бърза и налага промените дори въпреки недоволството на собствените ѝ войски на фронта, защото там Telegram беше широко използвано приложение за комуникация.

Това, което става в Русия, вече не е авторитарно управление. Това е тоталитарен режим, след като влизаш в затвора, защото си си позволил да говориш открито. Все още няма масов терор, както по времето на Сталин, но мисля, че путиновият режим просто работи по друг начин: Арестува и пъха в затвора отделни, но известни личности, което е достатъчно, за да се всее страх.

Блокирането на световната мрежа в столицата Москва означава, че властта е притеснена. Предполагам, че московчани са недоволни, но поне засега не протестират. Проблемът на руснаците е друг - заради войната те живеят вече години наред с висока, двуцифрена инфлация. Представете си, че това е съдбата на германците или на българите - веднага ще излязат по улиците, нали? А ако си спомняте, Путин донесе благоденствие на руснаците, много от тях забогатяха, след като той влезе в Кремъл".

Като споменавате благоденствие - Путин се обърна към най-богатите руснаци, олигарсите, да помогнат на държавата за финансиране на войната в Украйна. Това са онези бизнесмени, които натрупаха несметни богатства през 90-те години, когато Русия започна да се превръща в пазарна икономика.

"Не вярвам олигарсите да спасят руския бюджет. По-скоро Путин се опитва да стегне редиците, да накара всички да му засвидетелстват лоялност, да го подкрепят във войната, да го подкрепят лично. Това послание е отправено по-скоро към широката общественост.

Собствеността в Русия винаги е била свързана с вярност към властта. Който не е верен на вожда може лесно да загуби капитала си. Помните, какво се случи на Михаил Ходорковски през 2003 година - осъдиха го за укриване на данъци, защото не беше достатъчно верен на Путин. А за Путин в момента далеч по-съществена е увеличаващата се цена на петрола, защото пълни военната касичка на Кремъл".

Един ден войната ще свърши, надявам се със справедлив мир. И скоро. Смятате ли, че тогава Европа отново ще се опита да възстанови връзките си с Русия? И дали ще намери смелостта да постави условието виновните за военните престъпления в Украйна да бъдат наказани?

"Докато Путин е на власт това няма да се случи. Ако пак направя препратка към историята, трябва да си припомним какво се случва, когато Русия загуби война - Кримската война, войната с Япония, войната в Афганистан. Винаги, когато Русия губи, това води до политически промени, до реформи. Един ден ще настъпи пост-путиновото време и тогава неговият наследник в Кремъл ще повтори действията на предишните властимащи.

Властта в Русия не се определя от избори. Тя се определя от личности. Хрушчов хвърли вината върху Сталин, Горбачов - върху Брежнев, Путин - върху Елцин. Помните ли? Путин нарече Елцин "пияница" и обеща благоденствие. Така че този, който наследи Путин, ще хвърли вината върху Владимир Владимирович. Интересна ще е реакцията на Запада.

Колко стабилна ще е тогава Европа? Кой знае? Според мен тогава отново ще си проличи, колко разединена е Европа. Не вярвам, че скандинавците или балтийците ще проявят някакъв интерес към възстановяване на отношенията с Москва. На диаметрално различна позиция са държави като Унгария и Словакия. Но ключовият въпрос е, как ще реагират големите европейски държави като Германия, Франция, Италия, Полша? Не съм сигурен кой ще управлява в Германия тогава. Или във Франция. Ами ако дойде мадам Льо Пен на власт? И дали би продължила да е така добронамерена към Русия?".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Ян Клаас Берендс в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!