Песимизъм за скорошен край на войната в Близкия изток и застой по Украйна

В петата седмица от началото на американско-израелската война с Иран конфликтът продължи с почти неотслабваща интензивност, а тонът между Вашингтон и Техеран се изостри. Изявленията по-скоро повдигнаха нови въпросителни, отколкото да дадат яснота дали, кога и как конфликтът може да приключи.

В началото на седмицата американският президент Доналд Тръмп лансира тезата, че в Иран вече властва "нов и по-разумен режим", с който се водели, "сериозни разговори". Това обаче е нещо, което Иран продължи да отрича.

В средата на седмицата Тръмп отново втвърди тона и заплаши Иран с нови, още по силни удари, ако Техеран не изпълни условията му.

"Ще ударим изключително силно през следващите две-три седмици. Ще ги върнем в каменната епоха, където им е мястото", заяви Тръмп и атаките бяха засилени.

Иран също заплаши с нови, още по-силни контраудари. Говорителят на централното командване Ебрахим Золфакари се закани на САЩ и Израел с думите: "Тази война ще продължи до пълното им унижение, опозоряване и капитулация. Ударите на Иран ще станат още по-тежки. Очаквайте още по-мащабно унищожение и разруха".

Ден след това предупреждение Иран свали американски изтребител F-35, навлязъл във въздушното пространство на Ислямската република. Американски военни бази в Саудитска Арабия и предприятия за алуминий в Обединените арабски емирства и Бахрейн бяха сред другите цели на Техеран през тази седмица. Иран продължи да изстрелва ракети и по Израел, като при една от тези атаки беше ударен химически завод до град Беер Шева. В ударите срещу Израел се включиха и подкрепяните от Иран йеменски хути.

„Израел смята, че срок за край на войната срещу Иран не може да бъде поставян“, заяви премиерът Бенямин Нетаняху. Като цели той посочи ликвидиране на "хиляди членове" на Иранската революционна гвардия, както и почти пълно унищожаване на оръжейната индустрия на Ислямската република. Освен това Израел продължава да придвижва свои сухопътни части към река Литани в Южен Ливан. Там еврейската държава иска да установи контрол над 30-километрова зона, с цел да защити северната си граница от нападения от страна на проиранската групировка "Хизбула".

Украйна и тази седмица беше обект на всекидневни руски удари, някои от тях - смъртоносни. За нови жертви, включително деца, беше съобщено от Одеса, Николаев и Краматорск. Украйна пък удари отново руския терминал за износ на нефт, разположен на балтийското пристанище Уст-Луга. Украинска атака е имало и по компресорна станция за руски природен газ към газопровода "Турски поток". Не спират и боевете по-голямата част от 1200-километровата фронтова линия, като и Москва, и Киев твърдят че ситуацията там не е в полза на противника.

От Вашингтон по темата "Украйна" тази седмица не се чу нито едно изявление. Стана известно, че украинският президент е разговарял чрез видеовръзка с преговорния екип на Тръмп като, според Зеленски, до дни може да бъде уточнено какви гаранции за сигурността на Украйна ще може да поеме Вашингтон.

И този въпрос остава висящ, особено като се има предвид, че тази седмица Доналд Тръмп в прав текст заплаши с напускане на НАТО.

"Сериозно обмислям да извадя САЩ от НАТО", заяви Тръмп в интервю за британския вестник "Дейли Телеграф".

Като мотив за евентуална подобна стъпка той обяви отказа на съюзниците да подкрепят САЩ в съвместната им война с Израел срещу Иран. На тези изказвания на Тръмп реагираха сенатори както от Демократическата, така и от Републиканската партия. В съвместно изявление демократът Крис Кунс и републиканецът Мич Макконъл написаха, че американските граждани са в по-голяма безопасност, когато НАТО е силна. „Сенатът на Американския Конгрес ще продължи да подкрепя Алианса заради мира и защитата, които той осигурява на Америка, Европа и света“, се казва в текста.

Великобритания, която Тръмп изрично посочи в тирадата си срещу съюзниците, също потвърди ангажимента си към НАТО.

"Това е най-ефективният военен съюз, който светът някога е виждал. Той гарантира нашата сигурност от десетилетия и ние сме напълно ангажирани с Алианса", заяви британският премиер Киър Стармър.

А президентът на Франция Еманюел Макрон реагира на изказването на Тръмп с думите: "Ако всеки ден пораждаме съмнения за ангажимента си към НАТО, накрая ще изпразним алианса от съдържание".

Освен това Макрон отправи следния задочен съвет към Тръмп: "Човек трябва да е сериозен, а за да бъдеш такъв, не може всеки ден да казваш публично точно обратното на това, което си казал вчера. Най-добре е да не говориш всеки ден".

Наред с военните сводки от Близкия Изток и Украйна, подобаващо внимание тази седмица заслужи и една космическа новина: За първи път от над 50 години беше предприета пилотирана мисия към Луната. “Следващото голямо пътешествие на човечеството започва” - с тези думи, малко след 1:30 часа българско време в четвъртък, беше даден старт на мисията "Артемис 2" на американската аерокосмическа агенция НАСА.

На борда на кораба "Орион" са командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър и специалистите Кристина Кох и Джереми Хансен. Въпреки че капсулата няма да кацне на Луната, тя ще я обиколи, за да докаже, че космически кораб може да поддържа екипаж при бъдещи мисии. Слизане на хора на лунната повърхност НАСА планира да осъществи през 2028 г. Целта на американците е да го направят преди колегите им от Китай, в чиито график такава мисия е планирана за 2030 година.

Чуйте обзора на най-важните световни новини от седмицата в звуковия файл