Проф. Лизбет Любенова: Следващата битка ще е за Балтийско море

Резултатът от Априлското въстание и тогава, и днес никой не калкулира човешкия живот. Да, в името на една велика идея има хора, които се жертват и ние трябва да ги почитаме, но нека видим грешките, които тогава са допуснати, за да не ги повтаряме в името на бъдещето на нашия народ, каза в интервю пред БНР проф. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания на БАН.

В "Неделя 150" тя коментира Априлското въстание и "За такава държава ли мечтаеха революционерите?". На 20 април т. г. се навършват 150 години от Априлското въстание, митологизирането му за нас остава "нещо като Левски и Ботев - добро или не говорим за него".

"В тревожните времена, в които живеем, сега требва да се пренесем в още една по-тревожна епоха. Ние го отчитаме като българско революционно движение – но тези въпроси винаги излизат, защото и тогава и сега има едни други интереси на Великите сили, които ние за съжаление не отчитаме. Да, отдавайки почит на героите , но не виждаме по-глобалната картина, а тя странно прилича на днешната.", посочи проф. Любенова.

И според нея Априлското въстание е инспирирано от икономически фактори отвън:

"През 1875 година имаме въстание в Босна и Херцоговина и Сърбия и Черна гора скачат да защитават там въстаниците, Австро-Унгария окупира Босна и Херцоговина. 1875 г. имаме неуспешно въстание у нас – Старозагорското, а то е неуспешно по простата причина, че няма вътрешни предпоставки, което да го мотивира. През 1876 г. имаме Априлското въстание и започва войната между Русия и Турция. Тези неща не може да се подценяват. Когато Наполеон започва преговори с Александър Iму предлага, "хайде да освободим Балканите". Тогава Александър I казва, "не може делим Балканите на сфери на влияние". Изводът на Наполеон е ясен – Русия иска за себе си целите Балкани. Когато има египетска експедиция на Налолеон Египет вече отдавна е халифат , васално на Султана, но е независимо. Възможно ли е да вържем тези неща с икономиката. Възможно е! 1869 г. е прокопан Суецкия канал – имаме борба за морски пътища, каквато имаме в момента. Идеята е на Наполеон, той  не я осъществява, защото закъсва във войната с Русия. Само че френски фирми строят Суецкия канал, англичаните по-късно изкупуват акциите от египетския халифат и слагат ръка на този ключов морски път. Когато руските войски наближават Истанбул, следва предупреждение от Ангиля, че "ако продължите англичаните ще ви бомбардират. Целта на Русия не е освобождаване на България, подписано е тайно споразумение с Австро-Унгария, никаква велика държава да не се създава на Балканите. България тогава реално е разделена на 5 части", обясни проф. Любенова.

И допълва, че български села по Черноморието са изселени и вкарани вкарани черкези и татари от Кримския полуостров, "Русия е подготвила терена".

"Ако нашите възрожденци не са имали политическа култура и ако не са били осведомени за международните събития, ние не може в днешно време да не си дадем сметка за тези големи процеси, които са борби за водните пътища. Русия иска излаз на Босфора и Дарданелите. Мислите ли, че Англия тогава и сега ще го позволи?. Имаше ли план преди избухването на украинската война да има втори канал, успореден на Босфора и Дарданелите, но да не е обвързан с международни договори и да се управлява само от Русия и Турция? Ще допуснат ли другите държавни, не. Имаше ли друг мегаплан –  да се свърже Волго-Донския канал на юг през Иран и Русия да излезе на Ормузкия проток,  където днес се води война. Следващата битка ще е за Балтийско море", прогнозира проф. Любенова.

Та е категорична, че е крайно време нашата историческа наука да дава прагматични решения на базата на стари грешки:

"Онова прословуто – "историята ни учела", за съжаление историята не учи на нищо нашите политици, за съжаление и другите. Ние трябва да калкулираме истината чрез исторически опит, а ние сме минали през толкова кризи и имаме натрупано достатъчно материал, че  стига да съберем едно плюс, за да видим къде сме ние."

Проф. Лизбет Любенова казва, че ние не можем бъдем суперсила, "от нас се изискват решения, които са непосилни, ние не сме някакъв голям фактор в световната история":

"Ние трябва да водим една прагматична политика и да водим баланс между сблъсъка на суперсилите. Нищо повече, защото ние трябва оцелеем и съхраним нашия народ, който и без това се топи от вътрешните ни проблеми."

Цялото интервю на Явор Стаматов с проф. Лизбет Любенова чуйте от звуковия файл.