"Случайни думи от речника: опитомяване на хаоса" - поезията като свобода

Гост на БНР е поетесата, журналист и политически пиар Ивета Данаилова. За нея думите освен изразно средство са начин да се назове състоянието на времето, в което живеем, и да се съхрани вътрешната свобода на човека в него. Повод за разговора ни е нейната най-нова стихосбирка "Случайни думи от речника: опитомяване на хаоса".

Книга, която поставя въпроси за социалната аномия, пропагандните внушения, разместването на ценностните ориентири и за отговорността към езика като пространство на смисъл.

Родена в Сливен, Ивета Данаилова започва да пише стихове още като дете. Завършва гимназията с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов" в родния си град и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" с профили радио и международни отношения. Образование, което естествено се превръща в мост между поетичното слово и обществената чувствителност.

Работила е като журналист в електронните медии: БНР, БНТ, Нова телевизия, ТВ7 и ВВТ. Автор е на документални филми, а през последните години и на отговорни позиции в публичната комуникация като директор "Връзки с обществеността" в Министерството на туризма в няколко служебни кабинета и в Комисията по туризъм към Народното събрание.

Тази двойна перспектива на поет и човек, работещ в самото сърце на обществените процеси, придава особена плътност на нейната поезия, която често се превръща в чувствителен регистър на съвремието.

Автор е на седем поетични книги от ранната "Родена от звезда" до най-новата "Случайни думи от речника: опитомяване на хаоса", както и носител на редица отличия от национални и международни литературни конкурси. Превежда съвременни британски поети, участва в редакторски и образователни поетични проекти, а още през 2008 г. създава и необичайна художествено-фотографска изложба "Безсъници и хроники от къмпинга", която продължава визуално едно от нейните поетични пространства.

В стихосбирката, за която говорим, думите от речника се превръщат в диагнози на съвременността. "Аномия", "ефектът на Дънинг–Крюгер", "Прозорецът на Овертон", "сингулярност", "фрактали", но и в ключове към вътрешния свят на човека, който търси смисъл сред кризите и ускореното време.

Това е книга, която поставя въпроса може ли поезията да бъде форма на нравствена позиция и същевременно пространство на лична свобода.

Разговорът ни надхвърля рамките на една стихосбирка и се насочи към поезията като реакция на социалното отчуждение, на войните и глобалните сътресения, на локдауна и пропагандните внушения, към границата между маниерния и откровения поетичен език, както и към отговорността към думите в среда на намаляваща словесност. Говорим и за срещите с младите хора, за възможността поезията да остане пространство на смисъл и съпричастност.

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Ивета Данаилова в "Нощен Хоризонт".