Искрата бързо се превръща в пламък: Априлското въстание в IV революционен окръг

"Ако не се беше случило Априлското въстание, щяхме да си останем поданици, да сме асимилирани и може би никога нямаше да имаме свободата, която сме получили. Хубаво е да си спомним това, което са направили предците ни преди 150 години. Да ги почитаме със сведена глава".

Това каза в изнесеното студио в Пловдив, посветено на 150-тата годишнина от славната Априлска епопея, Петко Георгиев, главен библиотекар в Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив, член на комитет "Родолюбие" и родственик на Васил Левски.

В Четвърти революционен окръг организацията на въстанието е най-добра, а решимостта - безусловна. Там избухва първата искра, която бързо се превръща в пламък. "Кървавото писмо" поставя начало на откритата борба. Това не е просто въстание, а силен вик за свобода и независимост.

От комитет "Родолюбие" правят възстановки за подрастващите, за да ги запознаят с историята, разказа той.

Георгиев даде и повече информация за фотографската изложба, посветена на годишнината от Априлското въстание, която ще бъде открита в Народната библиотека в Пловдив.

"Невидяната история на Априлското въстание"  - 200 фотографии, които бяха скрити от българското историческо познание в продължение на много години. Ние открихме списъците в архива на Стоян Заимов.

Европейската култура трябваше да бъде отстоявана и тези хора направиха това, което трябваше да направят".

Кулминацията на тържествата за годишнината от Априлската епопея ще бъде на първи и втори май в Панагюрище – столицата на Четвърти революционен окръг.

В звуковия файл може да чуете целия епизод от поредицата "Паметта е жива".

В епизода има срещи с потомци на участници в Априлското въстание, към които историята до момента се оказва по-пестелива:

Всеки трябва да носи парче от историята в себе си.

Това заяви пред БНР Ани Вайсилова, която е наследничка на свещеник Недельо Иванов, взел активно участие в подготовката на Априлското въстание. 

Преди реалната подготовка и избухването на Априлското въстание е извършена една изключително трудна, просветителска дейност. Участват и много българи, чийто имена все още не са толкова популярни. Един от тях е свещеник Недельо Иванов от панагюрското село Поибрене. То, оказва се,  е първият кръстоносец на Бенковски, макар и за кратко, тъй като се разболява.

"Аз съм негова пра-пра внучка. Освен, че е просветител и учител, той е участвал и в подготовката за Априлското въстание. Васил Левски, тръгвайки по райони с цел създаване на тайни революционни комитети, не проска и будното тогава село Поибрене. Свещеник Недельо Иванов се включва активно, съдейства. Определен е за кръстоносец в сформирания революционен комитет. Включва се в обиколки с Бенковски из Средногорието, които са по-скоро поучителни, а не толкова военни и бунтовни.

Васил Левски е гостувал в къщата, която моето семейство има в село Поибрене. Крил се е в нея. Тя е със статут на историческа къща. Винаги поглеждайки към задната врата, се сещам за Апостола на свободата".

Недельо Иванов е бил изключително благ човек, всеотдаен, хората много са го обичали, обясни още тя. 

"Много неща е направил, той е дарил земята за училището в селото".

Цялото интервю на Невена Петрова с Ани Вайсилова може да чуете в звуковия файл.

За честта на Белово при погрома на Априлското въстание се жертва един непознат беловец. Той отива на сигурна смърт, за да могат съселяните му да живеят.  Тази история оживява благодарение на потомъка Йордан Мерачев, който наскоро дари на Историческия музей ценни семейни реликви и един прокълнат ръжен, за да се знае и да се помни. Става дума за Мито Дамянов. За него разказа директорът на Историческия музей в Белово Севдалина Попова:

"Този поборник води бой с турците при входа на дефилето за Велинград. Това е последното сражение от Априлското въстание в Четвърти революционен окръг. Те са пряко свързани с Беловския революционен комитет. Белово е обявено за укрепен въстанически пункт. След като води сражение с редовна войска, Мито Дамянов е ранен, но успява да се укрие. Тогава турският главнокомандващ заварва селото и казва на съпругата му, че трябва да го намери и той да се предаде, иначе ще запали църквата, в която са затворени жените и децата. Тя му съобщава вестта и той се предава, след което е обесен.

На обесването присътват брат му и двамата му сина.

"Ангел е само на 15 години. Той е потресен и записва своите спомени".

Историята е съхранена. Тя е съпроводена с кървавата диря, която оставя и единствената туркиня, живееща в село. Тя наръгва с ръжен вече обесения Дамянов. Този ръжен е съхранен и дарен на музея. 

"Мито Дамянов е един от героите на Априлското въстание, който остава встрани от голямата история".

Цялото интервю на Невена Петрова със Севдалина Попова може да чуете в звуковия файл.

През 1884 година в Пловдив излиза от печат първият от трите тома на "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Поколения са учили за това, което се е случило през априлската пролет на 1876 година, от тази книга. По повод 150 - тата годишнина от Априлското въстание на пловдивска сцена предстои премиерата на нов театрален спектакъл, вдъхновен от безсмъртната творба. Драматизацията е дело на Юрий Дачев, режисьор е Бина Харалампиева. Спектакълът се стреми да погледне отвъд митовете, представяйки събитията като дълбока човешка и морална драма. В центъра на сценичния разказ е цената на свободата, където героичното съжителства със страха, а решителността – с колебанието.

"Когато ние се обръщаме към "Записки по българските въстания", откриваме най-героичния момент от собствената си история. Опитваме се да създадем един спектакъл, в който емоциите са огромни.

Онова, за което и те са си давали сметка, е, че трябва да накарат и останалия свят да разбере. 

След това идва саможертвата. Те са искали да върнат България на картата на Европа.

Иска ми се тези, които ще влязат в залата, да започнат да мислят за тях като за хора, които са мечтали за нещо и са накарали Европа да повярва, че има такова място, че има такъв народ, който се опитва да се измъкне от ярема".

Цялото интервю на Кремена Данева с Бина Харалампиева може да чуете в звуковия файл. 

"За да се придобие свободата, трябва много кръв да се пролее, мъчно можем да се надяваме на чужда помощ" – думите са на Петър Бонев, ръководителят на Революционния комитет в Перущица. Изрича ги дни преди да се разиграят трагичните, но и паметни, и героични  събития там.  И той,  и съратникът му Спас Гинев, и Кочо Честименски и стотици други перущинци ясно са съзнавали какво предстои, но са избрали този път, жертвайки се. Разколебаване у водачите няма, но преди да започне всичко, защото са човеци,  има силни емоции и сълзи в очите им, разказаха директорът на Историческия музей в Перущица Димитрина Павлова и уредникът Марио Шуптов.

Шуптов припомни емоционалната промяна у Петър Бонев, която настъпва, след като той вижда кървави пламъци по Средногорието.

"Неговото обричане на девиза "Свобода или Смърт"

Спас Гинов, касиер на комитета, го виждаме през всички дни на съпротивата, допълни уредникът на музея.

"Много праволинеен, целенасочен, няма мисъл да се предаде. Той е най-големият герой в Перущица със своята саможертва. Убива пет от шестте си деца в последния ден от въстанието, бременната си съпруга, двете си по-големи сестри и се самоубива.

Той е първият, общо 32 - ма са посегналите на семействата и животите си в името на свободата.

"Жертвоприношение в името на тази свобода. Перущица е прекрасно селище, те знаят какво губят. Затова се взима решението да умрат с чест. Лично аз смятам, че това е проява на любов. Няма значение кога ще извоюваш свободата, важното е да умреш свободен",  обобщи Димитрина Павлова.

Цялото интервю на Кремена Данева с Димитрина Павлова и Марио Шуптов може да чуете в звуковия файл.