Има преход между съвременните дигитални изкуства и класическите изкуства

"История на Априлското въстание" от Димитър Страшимиров е незаменим труд за мащаба на събитието, като най-подробно академично изследване, с огромен документален материал, спомени и свидетелства.

"Записките по българските въстания" са написани от участник. Те са написани емоционално и са по-скоро гледната точка на Захари Стоянов. В тях има пристрастие, естествено, а "История на Априлското въстание" от Димитър Страшимиров са три тома, в които има архив и документалност и са показани много прецизно подготовката и избухването, както и участниците в отделните окръзи. След това потушаването.

Има списъци с имена на чети, има портрети и рисунки на много от участниците, т.е. в тази история можем наистина да видим почти всичко за въстанието, като проучване", казва инж.д-р Росен Петков, изследовател на книгата като артефакт и колекционер с над 10 000 стари издания в личната си библиотека.

"В моите библиофилски занимания имам два фокуса - единият е българските старопечатни книги, а другият са книгите на модернизма от 20-те години на ХХ век, една симбиоза между художници и автори. Издал съм няколко книги, едната е за старите книги и компютърните изкуства, която е фокусирана повече върху дизайна и оформлението на нашите старопечатни книги.

Другото интересно издание са два тома "Българският литературен модернизъм" - албумен формат, където над 300 български книги от времето на модернизма (с техните корици и илюстрации, художници, печатници) са каталогизирани", казва инж.д-р Росен Петков.

Фокусът на колекционера библиофил е върху българските издания, разбира се, притежава и интересни чужди издания.
Той разказа, че някои от книгите са намирани в окаяно състояние, защото са стояли по мазета и тавани, и се налага реставрация. Други книги е купувал от хора, които освобождават апартаменти или път са спасявани от битака.

"Последните 20 години рязко нарасна интересът към времето на модернизма и дори в изобразителното изкуство, могат да се видят картини, които надхвърлиха като стойност да кажем картините на френските импресионисти", обяснява той.

За България този период е важен, защото българската литература и театър през 10-те и 20-те години на ХХ век в тях има ясно забележим разцвет, модернизация, навлизането на европейска тематика за разлика от предходните години, където предимно театърът и литературата се обръщат към нашата история, към предосвобожденските или следосвобожденските проблеми.

"През 20-те има втори "златен век" на българската литература, ако имаме предвид, че първият е по времето на цар Симеон. Тогава нашата литература има своите много силни автори, които имат много контакти със свои колеги от Западна Европа. Нашата литература и театър се отварят към Европа и това е период на много силни произведения на европейско ниво.

По-интересното за книгите е, че това са артефакти, в които авторът и художникът работят заедно. Често пъти те са приятели, от един кръг са. Има различни кръгове на модернизма в София, в Ямбол, в Русе, Враца и т.н. Всъщност тази симбиоза създава едни уникални книги, в които илюстрацията и текстът взаимно се допълват", обяснява той.

Относно интереса си към компютърните изкуства, инж. Росен Петков коментира, че те показват синтеза между наука, технологии и изкуство - нещо, което се опитва да покаже пред студентите в Техническия университет. 

Чрез изкуството, към науката и технологиите могат много лесно да бъдат привлечени младите хора и студентите. Компютърната графика - обяснява той, е предшествана от графичното оформление на книгите с гравюрите и литографиите. "Между съвременните дигитални изкуства и класическите изкуства, като печатната графика и графичният дизайн, има преход и компютърната графика не е изскочила от нищото", допълва той.

Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.