МВФ, Световната банка и МАЕ ще обсъдят енергийната криза заради войната с Иран

Ръководителите на Международната агенция по енергетика (МАЕ), Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка ще обсъдят енергийната криза, предизвикана от войната в Иран, следващия понеделник, заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол, предаде Ройтертс.

"Тази енергийна криза изисква участие на всички и международно сътрудничество", посочи той в социалната медийна платформа "X", подчертавайки необходимостта трите институции да подкрепят правителствата по целия свят на фона на икономическите последици от войната.

Президентът на Световната банка - Аджай Банга, заяви, че разговорите във Вашингтон ще проучат как да се помогне на страните да смекчат негативните ефекти от по-високата инфлация и по-ниския растеж върху техните икономики.

Бангa каза, че очаква войната да предизвика "известна степен на по-висока инфлация и известна степен на по-нисък растеж" в цялата световна икономика, наред с хуманитарна криза в страни, "засегнати пряко от конфликта".

"Развиващите се пазари са по-стресирани, защото вече започват от по-сложна фискална и дългова ситуация, отколкото някои от по-развитите страни", добави той.

Според него, въздействието на войната ще зависи от тежестта и продължителността на смущенията на енергийните пазари. Бързото прекратяване на конфликта би позволило някаква нормализация през следващите няколко месеца, докато по-дълъг период би удължил въздействието с шест до осем месеца.

"Ако погледнете света с вероятен растеж на БВП от 2,8% преди този конфликт, войната в Близкия изток вероятно ще го повлияете негативно с между 0,3% и 0,4% в базовия сценарий, та чак до над 1% в по-предизвикателния по-дълъг период от време", каза той и добави, че инфлацията може да се повиши допълнително с до 0,9 процентни пункта.

Бирол, ръководителят на МВФ - Кристалина Георгиева и Аджай Банга от Световната банка се споразумяха миналата седмица да сформират координационна група, която да помогне за справяне с регионалните затруднения, които причиниха един от най-големите недостици на доставки в историята на световния енергиен пазар.

Техният механизъм за реагиране може да включва целенасочени политически съвети, оценка на потенциалните нужди от финансиране и предоставяне на подкрепа, включително чрез финансиране с нисък или нулев лихвен процент, както и неопределени инструменти за смекчаване на риска, казаха те.

Изявлението на Бирол дойде, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи заплаха към Иран, че "цяла цивилизация ще умре тази вечер", освен ако Техеран не приеме ултиматум за отваряне на Ормузкия проток, през който преди войната обикновено преминаваше една пета от световния петрол и втечнен природен газ.

Бирол наскоро заяви пред френския вестник Le Figaro, че настоящата петролна и газова криза, предизвикана от блокадата на Ормузкия проток от Иран, е "по-сериозна от тези през 1973, 1979 и 2022 г. взети заедно".