Татяна Ваксберг: "Свободна точка" ще бъде безплатна медия

Радио "Свободна Европа" спря работа в България на 31 март тази година. Решението дойде от Вашингтон след орязване на финансирането за много американски международни медии, както и за общественото радио на САЩ. Екипът на българската секция на радиото обаче продължава работа с ново име като сайт "Свободна точка"

Журналистът Татяна Ваксберг - доскорошен главен редактор на българската секция на радио Свободна Европа, а вече на - "Свободна точка", коментира в ефира на "Хоризонт до обед":

"В момента функционираме по същия начин, по който сме функционирали досега със същите хора, почти същите хора, защото някои имат други планове, разбира се, но общо взето в същия състав, по същите стандарти, в сайт, който наподобява предишния - на "Свободна Европа". Дори първата дума е запазена в името. Бих казала, че това е просто продължение, а това, в което още не може да сме сигурни, е дали читателят, зрителят и слушателят ще усети това така.

Медията ще остане безплатна, категорична е тя.

"Приходите, които бихме получили, са толкова минимални, че могат да бъдат жертвани, а загубата би била огромна".

Журналистът Никола Кръстев е започнал работа в именитото радио през 1992 г. като кореспондент на българската секция в Ню Йорк. Той сподели, че макар медията да се финансира с грант от Конгреса на САЩ, редакционната ѝ политика никога "не се е диктувала директно от някакви структури" и е имала свобода и независимост.

"Спирането на финансирането на "Свободна Европа" за България трябва да се отчита като негативен факт именно на фона на негативните събития в България", убеден е той.

Източна Европа в момента въобще не е приоритетна за ръководството на администрацията в САЩ и "поради това не се смята за необходимо да се отпускат средства там, коментира Кръстев.

"Вероятно, могат да спечелят именно тези сили, които са по-скоро симпатизанти към политиката, провеждана от сегашната американска администрация. Конкретно едно ярко име имаме – Унгария, Виктор Орбан - тоест неговите концепции за това как трябва да изглеждат медиите. Те безусловно печелят от това, че не съществува вече и унгарска редакция, тя беше първата, която беше закрита 2025 година. Безспорно такива сили в България, доколкото разбирам, също има".

"Закриването на тази радиостанция, дейността ѝ в България, определено ще има негативно влияние върху обективното отразяване на събития като войната в Украйна, но и не само там, а примерно събитията, които са в Иран. Персийската секция, е от най-обективните и най-добре осведомени източници на информация за това, което става в момента в Иран. Естествено, докато българската служба на радио "Свободна Европа" съществуваше, обмяната на информация вътре между езиковите редакции беше напълно свободна, но и това, за съжаление, вече е част от миналото", посочи той.

На колегите си в "Свободна точка" Кръстев пожела "да са така успешни и ефективни в работата си, както бяха през тези 6-7 години като третата реинкарнация на Свободна Европа - вече като дигитална платформа. Смело мога да кажа, че тази последна реинкарнация всъщност беше може би най-добрата в професионален смисъл. Екипът им е доста силен и на фона на това, което аз виждам в българското медийно пространство, мисля, че са от най-добрите".

Ваксбърг не споделя мнението на Кръстев, че закриването на "Свободна Европа" в Унгария е подарък към Виктор Орбан:

"Не съм съгласна с твърдението, че от това ще спечелят сили като крайно десни сили или популистки сили или хора, които са в една група, така да кажем, с Виктор Орбан, защото през цялото време на свободата, която съществува в Унгария, както и в България, независимо от цялото настъпление срещу нея, бяха сформирани някакви острови на свободата. Не можем да твърдим, че в 2026 година цялата свобода на словото в Унгария се крепи на "Свободна Европа", няма да сме честни. И за България е същото! Но това, което непременно трябва да кажем и което важи и за България, е, че ще бъде загубено многообразие. Ще бъде загубен източник на информация, който хората много по-често използваха като верификация на всичко, което са прочели или научили от другаде, а не толкова като носител на новини. Това ще бъде голяма загуба за българския медиен пейзаж".

Ваксберг сподели, че никога през цялата си кариера не е получавала обаждане от политици с цел намеса в работата ѝ. Само веднъж ѝ се е обаждал висшестоящ - директорът на българската служба в края на деветдесетте – с молба да не се намесва във възникнал проблем между български медии.

"Политиците "говорят" с нас по друг начин. Те говорят с мълчание. Това е много по-сериозно. Диалогът ни с политиците се осъществява чрез това, че те отказват да дойдат в нашите предавания. Не си вдигат телефоните, когато искате да проверите някаква информация, не дават никакъв знак за себе си, когато дори са герои на новините и имат възможност да защитят своята гледна точка в материал, който много добре знаят как ще изглежда - ще изглежда така, че ще представи многообразие на гледни точки, а те сякаш съзнателно искат да се ощетят от това участие.... но ние, слава Богу, се ръководим от стандарти, които, доколкото разбирам от интервюта на колеги, напълно липсват в големите телевизии. Изключено е в нормална професионална среда ти да не публикуваш някакъв факт, защото някой не е пожелал да говори".