Експонати в НИМ разказват лични истории за Априлското въстание

Априлското въстание далеч не е неуспешна авантюра на неопитни и наивни млади хора, които твърде самонадеяно са жертвали живота на хиляди свои сънародници.

"Неуспехът на Априлското въстание неговият най-голям успех. Главните гюргевски апостоли са били с ясното съзнание, че не могат да освободят България с оръжие, със сила. Но те са искали да събудят и вдигнат хората. Да покажат, че българите ясно заявяваме, че искаме да имаме своя държава. Разбира се, те стъпват на предишните революционни идеи, на една прото държава като българската екзархия. Това е един замислен и абсолютно нужен за времето си акт, който е в контекста и в унисон с процеси, които вече са започнали в други страни на Балканите. Това е било времето и тогава и трябвало да стане!"

Това коментира пред БНР-Радио София Димитър Василев, етнолог, ръководител на отдел "История на България през Възраждането XVIII-XIX век" в Националния исторически музей (НИМ).

Той е и главен куратор на голяма тематична изложба, с която НИМ този месец започва своята програма за отбелязване на 150-ата годишнина от Априлското въстание с изложба.

Василев припомни, че международният отзвук от въстанието е бил толкова голям, че е принудил и Великите сили да реагират. Да, те не биха искали на Балканите на има голяма, силна българска държава, но не могат да си затварят очите за християните, за народа, който е по тези земи и е част от Източния въпрос. 

"Това е въстание на неуките и на необразованите, не е бунт на селяни, тръгнал заради голям данък или нещо подобно. Лидерите на въстанието са първо - образовани хора, и второ - имат своята прехрана, свой бизнес, имали са какво да изгубят. Ако се приеме, че по това време в империята има между 3,5 и 4,5 милиона българи, във въстанието активно участват 10 000 до 11 000 души. Погромът след това засяга доста повече, разбира се. Но забележете процентно от населението колко са участниците, а какъв огромен ефект има! – коментира още историкът. – Ние сме си извоювали свободата, не ни е дадена даром."

• Експозицията "150 години от Априлското въстание: истории и разкази за героичното време" ще бъде открита на 22 април т.г.

"Тази изложба е временна, тя няма за цел да обхване целия тематично хронологичен разказ на въстанието. В случая акцентираме върху малък на брой артефакти, които показваме индивидуално, всеки в отделна витрина, но с различни истории на няколко нива, част от голямата история, част от личния драматизъм на хората, малките истории на няколко човека, свидетели на тези събития.

Обикновено музеите показваме големия, националния разказ, който е  написан, който се знае, но и малкият, личен драматизъм е много важен. Показваме идеята за изработването и на музейни копия и възстановки -  нещо много важно, защото от въстанието нямаме твърде много артефакти", обясни кураторът от НИМ.

• Сред експонатите ще бъде и мастилница на благодетелката на България лейдиЕмили Странгфорд, както и черешово топче (възстановка, открит експонат) и знаме на четата на Христо Ботев.

Василев категорично обяви, че датата, на която трябва да отбелязваме годишнината е 20 април.
И е За това денят да бъде обявен за официален празник.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

◄► Предвиждат се пет нива на информативност и разказ, които да не бъдат в голям и тежък за посетителя обем, както и различни игри и тестове към тях. Посетителят сам ще може да избере нивото на информация, воден от своето любопитство или по-задълбочен интерес:

• Класическо информационно уводно пано – чрез тях ще се представи експозицията и ще се въведат основните теми;
• Светещи кутии (лайтбокс), които дават възможност за атрактивна визия и представяне на информация, в съчетание с пространствени решения, свързани с представените експонати.
• Разширени анотации – чрез тях се предоставя допълнителна интересна информация, свързана с експоната и неговата история как е попаднал в музея;
• Аудиогид на български и английски език, който представя емоционални и лирични моменти и истории от въстанието, както и песни,  които посетителят ще може да избере дали иска да слуша и дори вземе със себе си;
• Инсталиран монитор тип киоск със сензорен екран към експозицията – на него посетителите ще имат възможност да се запознаят с допълнителни визуални материали и текст, да решават тестове и тематично насочени игри. Подобни екрани НИМ инсталира с успех в своята постоянна експозиция представящ Българските земи XV-XIX в. и Националното възраждане.