Духовният смисъл на Велики четвъртък и Разпети петък

Всеки ден от Страстната седмица се смята за свещен, защото това е последната седмица от земния живот на Спасителя, по пътя му към Голгота и Неговите страдания преди Светото Възкресение.

Всеки един от дните преди Възкресението е свързан с важна и силна символика и ако не се замисляме за нея, наближаващите празници биха приличали на всички други, с огромната суматоха по пазаруването, пълните трапези и съветите как да не преяждаме, докато пазим линия, които ни заливат отвсякъде.

А някъде, тихо и скромно, в страни, остава истинският духовен смисъл на тези, иначе най-светли и най-очаквани от християните дни на Възкресението.    

Велики четвъртък и Разпети петък са най-важният и най-тъжен ден за християните в Страстната седмица, които изглеждат отделени от предходните три дни. "Това е така, защото се приближаваме до съществената част от изпълнението на спасителния план и увенчаването му с Христовото Възкресение.

Тези дни са най-напрегнати, те са най-наситени откъм библейски събития и имат за цел да насочат вниманието ни към кръстните страдания, кръстния път и да ни призоват да направим и ние малко крачки по него.

Ние не можем да извървим целия път с Христос, но всяка малка крачка, малко усилие имат голяма стойност в очите на Господ", казва доц. д-р Екатерина Дамянова - изследовател и преподавател по Библейска археология и Библейска история в Катедра "Библеистика" на Богословския факултет на СУ "Св.Климент Охридски".

Велики Четвъртък е и денят, в който се варят и оцветяват яйца, правят се козунаци, но те не бива да стават пречка пред духовното, т.е. не бива да се пропусне духовното лице на празника.

В днешния ден в църквата се преживяват евангелските текстове, разказващи за смирението на Христос, който измива нозете на другарите си, за тайната вечеря, където се установява и тайнството евхаристия, за молитвата в Гетсиманската градина - "всички тези моменти дори да ги вземем поотделно, описани и съпреживени в часовете на Велики четвъртък, ще ни подскажат, че там няма място за суетня (около дома и масата). Вижда се, че приоритетите за нашето спасение, са други".

Това, заедно с поклонението пред плащеницата (и преминаването под нея на Разпети петък) или обикалянето на църквата, символично изобразява нашето смирение, поклонение и съучастие в Христовата смърт, за да можем да се радваме на съучастието в Неговото Възкресение.

"В този смисъл на преден план са отново духовните послания. Ние, доколко можем да умрем за нашите страсти, за да възкръснем за спасителната вечност", казва доц. Екатерина Дамянова.
   
Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.