Граници и прекрачване на границите в публичното говорене

Даваме ли си сметка или не, когато напоследък по  електронните медии или в социалните мрежи звучи реч, трудно можем да различим дали тя идва от трибуната на парламента или от улицата. Иначе казано, и за непрофесионалния слушател е ясно, че границите между публичното и частното, цензурното и нецензурното, официалното и неофициалното са или почти заличени, или напълно сринати, при това не в посока на по-високия стил. В интернет пространството бариерите падат дори още по-лесно.

Какви са причините публични личности, заемащи политически или държавни постове, да излязат от подобаващия на функциите им тон и дали изкушението да го направят дава резултата, който очакват, за това разговаряме в предаването "За думите" с проф. Иванка Мавродиева, университетска преподавателка и консултантка по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане, председателка на УС на Института по реторика и комуникации.

"Има едно изходно положение. На първо място има осъзнатост за статуквото и оттам задълженията за изпълнение на дадена длъжност и позиция, тоест, комуникативната роля се определя от социалната роля и от нейното изпълнение качествено. Това е първо. Второ, реториката като практика възниква в Античността именно затова да се обучат елините да участват във вземането на решения и реториката допринася чрез школите да се преодолее тази всекидневна реч, да се изгради един модел на красиво и убеждаващо говорене. То не е просторечие, не е всекидневна реч. И по този начин чрез софистите и всичките тези опити и знания стават правила, съвети, едно непрекъснато обучение…"

На какво се дължи това пренебрегване на правилата - на качеството на самите личности, на недостатъчна подготовка или на изкушението, че по този начин въздействат на определени слоеве от населението?

"Да, аз ще се съглася с двата фактора. Едното е създаването на персоната, обучението, другото са промяната на обществената среда и на медийната екосистема с навлизането и на социалните мрежи. Това е изкушението да превърнеш фейсбук страницата, сега вече и тикток, ютуб в други параметри, в нещо като виртуална трибуна и ти да предпочетеш неофициалния начин, полуформалния, неформалния за информиране на обществото…

Когато решиш, че твоята фейсбук страница е предостатъчна среда за да информираш, си по-свободен, по-лежерен, по-непринуден, имитираш поведенчески нагласи на принизяване, флиртуване дори с аудиторията, повече агресия, вербална и невербална…

Това забавлява за момента и после никакво особено дълбоко влияние не оказва. За това са правени проучвания. Това, че има кликове, ричове, тези прекрасни български думи, достигания и коментари, не са гаранция, че това ще повлияе върху българските граждани да отидат да гласуват и да гласуват за или против някого."

Цялото интервю на Венета Гаврилов с проф. Иванка Мавродиева може да чуете в звуковия файл.