Доц. д-р Веселка Тончева: Великден е един жив празник

Великден и Великденската обредна същност в много голяма степен са съхранили неща от традицията, които продължават да са живи и днес, за разлика от други календарни празници или обредности, в които нещата имат реконструиран характер.

Пример за това са лазарките - никой вече не лазарува, защото ще може да ходи след това по седенки и да го искат за жена. "Вече другояче звучат нещата, докато при Великден - боядисването и чукането с яйцата, разбира се, християнският пласт е неизменен. Някак Великден е един жив празник", казва доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките.

По думите ѝ, от християнска гледна точка фокусът е върху Христовото Възкресение, но от фолклорна гледна точка - това е едно време, което винаги е през пролетта и се свързва повече с победата на живота над смъртта, както и с възкресяването на природата и практически тук прозират модели, свързани със земеделското мислене на българина и възраждащата се природа.

"Червеното яйце, канонът го свързва с кръвта Христова, но в традицията червеният е много силен цвят - на кръвта, на живота, на женското, силата, плодородието". С червеното си пожелаваме само хубави неща, но може би не знаем някои неща, свързани с яйцето, които са позабравени. 

Яйцата трябва да се боядисват в четвъртък или в събота, но това трябва да стане преди изгрев слънце, защото когато изгрее слънцето трябва "да види" яйцата. Тук има интересна връзка, че яйцето се възприема като символ на живота, на началото, кръговрата и жизнения цикъл. Има връзка между слънцето и яйцето, т.е. че яйцето е слънце или звезда.

Червеното яйце, освен че се слага пред иконата в къщата, може и неомъжената мома да го сложи в сандъка с чеиза, защото по този начин се вярва, че така ще "свети" нейния чеиз. В пернишко пък има поверие, че овчарите не трябва да носят с тях червено яйце, защото то свети като слънце и ще им ослепи овцете.

Червено яйце се заравя и в нивите, защото по този начин то ще пази нивата от градушки. Червено яйце може да се слага дори, когато започва да се строи къща, защото се вярва, че то ще даде сила на къщата. Включително и черупките от червеното яйце могат да се разпръснат около къщата или пък да се залепят над вратата на дома, или стопанските постройки, защото така ще предпазват обитателите на дома от лоши очи и болести.

"Много голяма сила се е придавала на червеното яйце. Може би в днешния ден и в днешното ни битие това сме го забравили", казва доц. д-р Веселка Тончева.

От великденската обредност има и неща, които днес не се правят, като великденските хора, на които се пеят песни, които разказват, как се е развихрила вихрушка и змей е откраднал мома, затова превантивно се правят люлките по Великден и Гергьовден и тогава момците, залюляват момите, които харесват. Залюляването на момите ги пази от змейовете.

"Въобще, змеят присъства във великденската обредност. Това е много интересно, защото в нашите фолклорни представи, това преплитане на християнското и на фолклорната мислене, включва едновременно и змея, но и се вярва, че душите на мъртвите са сред нас и точно на Великден се пускат. Затова във великденската обредност има и поменни елементи, които са с нас чак до Спасовден (40 дни след Великден) или чак до Петдесетница и Св. Дух (50 дни след Великден).

Още за Великденските обреди чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.