Родният дом е мястото, където майкатa иска да изчисти, да подреди, да свети

"Войната не е Божие изпитание. Ние сме иззели функцията и се правим на богове, губим себе си. Имам любим мой герой - чичо Горан от "Мечтатели" на Елин Пелин, който задава въпроса - Как ще живеем на този свят, ако не гоним лъжата? Ако я няма лъжата, все ми ще да вярвам, че ще има повече любов, ще бъде по-красиво, по-щастливо.

Това каза в интервю пред БНР Цветана Милчева, учителка, съпруга на поета Николай Милчев.

"Напоследък си мисля колко велики и наивни са били класиците. Достоевски, който казва, че красотата ще спаси света. Любовта и красотата трябва да бъдат спасени, иначе ни е спукана работата".

В предаването "Хоризонт за вас" Цветана и съпругът ѝ споделиха тяхната си молитва на Разпети петък. Николай прибави и своето мнение за Достоевски:

"Защо трябва да приемем, че Достоевски си мисли, че красотата, която ще спаси света, е непременно свързана с човека? Красотата може да спаси света и без човекът да го има, самата природа е живяла без човека, дърветата ще цъфтят и без хора. Но нямаме нужда от такова рестартиране! Природата не може докрай да ни търпи да си играем с нея на рестартиране и планетата да е щастлива от това, че можем да я взривим". 

Николай и Цветана Милчеви дадоха интервюто от бащиния дом на поета в Гложене и разказаха за усещането си за дом, вълненията да продължат традициите на родители и предци. Всичко, което е пресъздадено в трогателния разказ на Николай Милчев "Пътят към дома". 

"Когато аз се завръщам в Гложене и минем през завоя, от който се открива долината на Вит и се вижда Гложенският манастир, селото и над него са снеговете на Вежен, някак си ми олеква. Имам чувството, че гърдите ми се чувстват по различен начин, усещаш се част от природата", разказа Николай.

Цветана го допълни:

"Гложене е центърът на света, тук са отраснали децата ни, тук сме имали много щастливи и светли моменти и когато съм тук, и аз съм си у дома, гложенската снаха стана част от гложенската рода. Завръщането вкъщи е условно. Хубаво е това усещане за дом, че знаеш къде да отидеш и какво да направиш, когато отидеш там. Такива, прозаични неща". 

Писателят е горд, че улицата на родния му дом е кръстена на дядо му, чието име носят и стадионът, спортният комплекс в Гложене:

"Сещам се какво правеше майка ми, като дойдеше тук – чистеше непрекъснато от събота до неделя, когато си тръгвахме за Ловеч и оставяхме дома да свети. Отивахме в Ловеч и почваше да свети и там. За нея родният дом беше мястото, където иска да изчисти, да подреди, да свети. Това е светлината на родния дом и светлината на жената, която придава на дома друг дух, дух на небе. И се шегуваше - "да дойде понеделник, да ида на работа, да си почина", въпреки че тя беше медицинска сестра. Но майките искат домът да свети и пътуването е заради тази светлина". 

Цветана призна, че вече е изчистено, цветята са нацъфтели – мушкатата: 

"Ще ми се, освен да чистим домовете си, което е по традиция, закон Божии, през тази седмица да се погрижим малко и за другата си къщичка – душата. Не знам дали си спомням да съм посрещала този светъл празник след Разпети петък с чудото - Благодатен огън, с толкова натежала и противоречива душа и с натежало сърце – заради всичко, което се случва". 

Николай и Цветана коментираха и философски теми, както и изкуствения интелект в образованието и не толкова бързото приемане на еврото от българите, колкото слабата защита на българския лев – "очаквах повече да се жали за лева".

Цялото интервю на Теодора Симова с Цветана и Николай Милчеви чуйте от звуковия файл.