Дали Луната ще стане част от голямата шахматна дъска в геополитиката?

Ако погледнем „Артемис II“ и генерирания от нея политически капитал, смятам, че тя доказа на САЩ и на света, че НАСА все още може да изпълнява пилотирани мисии в дълбокия космос с много висока прозрачност - цялата мисия можеше да се проследи онлайн и на живо. Лично аз участвах в дискусия на живо относно прелитането около Луната. Това е интересно, защото създава необходимия капитал за САЩ да демонстрират, че можем да изградим сложна лунна архитектура. Същевременно дава на Конгреса на САЩ възможност да представи конкретно постижение, с което да защити исканото финансиране за НАСА. Въпреки това, сама по себе си тази мисия не може да гарантира подкрепа за „Артемис III“. Важно е да се покаже, че фазата на лунното кацане ще бъде скъпа и оперативно по-рискована. Ако разходите се повишат още повече, защитата на проекта ще стане по-трудна. В политически план „Артемис II“ помага да се затвърди впечатлението, че НАСА в XXI век може да изпълнява трудни мисии в дълбокия космос. Но за гарантиране на дългосрочно финансиране, САЩ трябва да свържат лунните мисии с индустриалния капацитет, геополитическото лидерство, развитието на търговския сектор и дългосрочното значение на пространството между Земята и Луната.

Китайската лунна програма е мощен външен стимул. Но бих казала, че „Артемис“ ще продължи да бъде финансирана, защото е обвързана с престижа на САЩ. Търговският сектор също е дълбоко ангажиран, което създава вътрешна индустриална база в подкрепа на програмата. Китайската станция изостря геополитическото чувство за спешност и предоставя стратегическа обосновка за поддържане на американското лидерство по отношение на Луната. В този контекст евентуално прекратяване на програмата би било политически твърде скъпо. Съществува обаче и по-дълбока обществена ангажираност в американската способност за завръщане на Луната, която ще поддържа „Артемис“.

НАСА осъзнава, че има голяма промяна в космическата политика на XXI век. Вече не става въпрос само за „знамена и отпечатъци“, както беше при мисиите „Аполо“. Оправданието за тези 100 милиарда долара днес е, че те водят до икономическо развитие на Земята - например високотехнологично производство, 3D принтиране, развитие на работна сила в сферата на STEM и дългосрочна икономическа конкурентоспособност. Възможно е изграждането на енергийни системи (ядрена енергия, слънчева енергия от космоса), далекосъобщения и роботика. Цялата история на американската космическа програма показва, че тя води до индустриално развитие - дори видеоконференциите са резултат от нея. Посланието е, че „Артемис“ създава работни места и изгражда следващата голяма икономическа и стратегическа граница.

Всъщност да, успехът прави САЩ по-привлекателни. Държавите имат ограничени ресурси и предпочитат да се присъединяват към коалиции, които показват реални способности, а не само стремеж. Успешната мисия успокоява партньорите, че САЩ могат да спазват срокове и технологични обещания. Относно блоковете - не бих ги нарекла точно така, защото някои държави, като Тайланд, са се присъединили и към двете структури (китайската лунна програма и Споразуменията „Артемис“). По-скоро се оформя конкурентна структура от съюзи: едната е водена от САЩ (в която са се включили около 63 държави и е основана на публично-частно партньорство), а другата е силно държавно ориентирана, и е водена от Китай и Русия (в нея участват около 10 държави).

Участието на Европа е свързано с принос на хардуер и финансово-технологично партньорство. Това осигурява на ЕКА видимост и известна сила при преговорите, но НАСА остава водеща в определянето на дневния ред и стратегическата посока. Европа може да влияе върху детайлите по изпълнението и хардуерните решения, но не и върху общата посока на програмата, освен ако не увеличи драстично финансовия си принос.

Тъй като този път целта е установяване на постоянни структури, това може да доведе до конфликти. Според Договора за космическото пространство нациите не могат да предявяват суверенитет над територии. Но зоните с ценни ресурси като хелий-3, воден лед и метали от платинената група на Южния полюс на Луната са ограничени. Ако една държава, например Китай, изгради постоянна база там, друга нация може да няма достъп до същия район, което да доведе до спорове. Затова е жизненоважно в рамките на ООН да се разработят нови насоки, които да отчитат изграждането на постоянни структури и да предотвратят бъдещи конфликти.