Може ли да се измери вредното въздействие на екраните върху децата

В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме с Валерия Симеонова, детски и юношески психолог, която е изработила тест за вредното въздействие на екраните върху децата.

За проблема с пристрастяването на децата и младежите към електронните устройства се говори все повече, въпреки това забелязваме, че много родители не само не ограничават ползването им, но и сами ги предлагат на децата си. Как да си обясним това.

"Екраните са лесно и удобно решение в някои моменти", казва специалистката. Понякога родителите изпитват неудобство, ако детето вдига шум или се движи твърде активно на публично място. Друг път родителите имат нужда от малко спокойствие за себе си или, за да свършат нещо.

"…И е много по-лесно да ги упоим по някакъв начин, като им сложим един екран… много често всъщност телефоните са и лесно решение за родителите… И ние също се спасяваме чрез телефоните, не само децата се спасяват и бягат чрез тях, но и ние родителите го правим…

Децата наистина развиват, ако не зависимост, въпреки че някои специалисти говорят и за зависимост, то е силно желание да прекарат времето си по този начин. То си има обяснение. Структурите във мозъка, които се активират, тези звена отговарят за така нареченото извличане на удоволствие, изпитване на наслаждение от награда, от нещо, което съм постигнал. И това ме кара да се чувствам добре, да се чувствам щастлив, когато гледам тези видеа, по същия начин, по който когато постигнем някакво постижение, примерно спортно състезание. Но същите тези звена, същите тези структури, отговарят и за пристрастяването ни, например хазартната зависимост е на същия принцип.  И съответно децата наистина търсят, започват да търсят този вид стимулация, защото тя ги кара да се чувстват добре, да се чувстват важни, да се чувстват щастливи."

Логопедите съобщават за случаи на трудно и късно проговаряне, поведение, наподобяващо симптоми на ментални проблеми, навярно има доста данни за негативните последствия от прекомерното общуване на децата с екраните.

"Наистина има тревожни данни за това, те излизат повече с всеки изминал месец. Едно от нещата, от които страдат, е вниманието на децата, както казахме. То остава много трудно задържимо, защото просто децата се научават да следят съдържание, което се сменя много бързо и мозъкът им не реагира по същия начин, когато има нужда да задържат фокуса си върху задачи, които изискват по-продължително време, концентрация, каквито са всички задачи от реалния живот, от реалния свят. И им страда паметта също така, в съчетание с ниското внимание, също започват да минават през учебното съдържане механично, без да могат да се концентрират и да запомнят тези "скучни" неща, които пише в учебника, или да следят това "скучно" нещо, което пише учителят на дъската…

Това прекомерно екранно време се отразява на критичното мислене на децата, т.е. на начина, по който ние обработваме информацията, и това също е доста притеснително.

И другото нещо е регулацията на емоциите. Децата стават по-изнервени, по-напрегнати, по-лесно различни ситуации ги изкарват от равновесие. От една страна, защото мозъкът им е превъзбуден и твърде много стимулиран. От друга страна, стоейки пред екраните, децата нямат досег с реалния свят и реалния живот, където ние учим как да регулираме емоциите си..."

Целия разговор на Венета Гаврилов с Валерия Симеонова може да чуете в звуковия файл.