Кристиан Бюгер:

Европа трябва да се готви за дългогодишна военноморска мисия за Ормузкия проток

Програма Хоризонт

Събота 150

Първо Иран и САЩ трябва да спрат трайно огъня. Израел също.

Интервю с Кристиан Бюгер

събота 11 април 2026 10:45

събота, 11 април 2026, 10:45

Горящ петролен танкер след нападение на хутите, януари 2024 г.

СНИМКА: BNR

Размер на шрифта

Три дни след примирието между САЩ и Иран Ормузкият проток остава на практика затворен. И вчера преминалите през него кораби бяха единици. И повечето - с товари от Иран за Китай и други дестинации. До американско-израелското нападение над Иран на 28 февруари през протока преминаваха средно по 140 кораба на ден, сред тях и танкери с 20 процента от суровия петрол и втечнения газ за глобалните пазари. Прекъсването на този трафик засяга на първо време клиентите в Азия, но до седмици ударът ще бъде усетен по-болезнено и в Европа, особено в държави като Франция и Италия, които са в по-уязвимо фискално състояние. За пълно възстановяване на свободния достъп за и от Персийския залив ще са нужни две неща: трайно мирно споразумение и подсигуряваща го военноморска мисия в протока. Макар и пряко заинтересован, Европейският съюз не дава признаци, че ще допринесе активно и за двете. Това мнение изрази Кристиан Бюгер, професор по международни отношения в Копенхагенския университет, в интервю за БНР.

Дали идеята за военноморска мисия в Ормузкия проток начело с Великобритания или Франция е добра? Какви предварителни условия трябва да бъдат изпълнени, за да успее такава мисия?

В дългосрочен план военноморска закрила на търговските кораби в протока определено е необходима. Това действително е от голямо значение за компаниите за морски превози, които пресмятат риска от плавания до Персийския залив. В днешните условия идеята не е много добра, защото примирието е твърде крехко. Без по-продължителна стабилност Обединеното кралство, Франция или който се нагърби да води военноморската мисия рискува да бъде въвлечен в конфликта. В идеалния случай трябва да бъде образувана многонационална коалиция и колкото по-широка е тя - толкова по-добре. Ормузкият проток е от глобално значение - и за прехраната, и за енергийните доставки.

Няма ли такава мисия - изпращане и поддържане на бойни кораби в Персийския залив и Арабско море за продължителен период - да бъде твърде скъпоструващо предприятие? Няма ли да е по-евтино и сигурно, ако просто се съгласим да плащаме такса на иранците за преминаването на танкерите?

Първото, което трябва да се направи, е да убедим транспортните компании, че рискът е отминал. Да се разчита изключително и само на Иран в това отношение едва ли ще е достатъчно. Някои могат да поемат риска и да се доверят на иранците, като им заплатят. Но възстановяването на трафика през протока в довоенните му размери ще изисква допълнителни усилия.

Вашите наблюдения, проф. Бюгел, полагат ли европейците достатъчно усилия според възможностите си за възстановяване на свободното корабоплаване?

До момента Европа не показва голямо желание да се намеси. Мълчи си. Не достигат конкретни предложения и планове за действие. Великобритания и Франция твърдят, че са събрали коалиция от държави за защита на протока. Но си мисля, че наистина дойде моментът, в който Европейският съюз да изстъпи на преден план и да пусне в употреба дългия си опит в многонационални военноморски операции като "Аталанта" край Африканския Рог и "Аспидес" в Червено море. Част от необходимите за това структури са вече налице като например Центърът за морска сигурност в Индийския океан.

Върху кого трябва и върху кого може Европа да упражни по-голямо влияние, за да постигне желания траен мир - върху Иран, или върху Съединените щати?

Европейският съюз се намира в трудно положение. Това е видимо за всички. Особено по отношение на Съединените щати, защото се нуждаем от подкрепата им за Украйна. Освен това не искаме да навредим още повече на НАТО. По отношение на Иран Евросъюзът също няма много дипломатически лостове. В същото време Европа ще може да се намеси за подсигуряване на Ормузкия проток едва след като съдейства за по-стабилен мир между Иран и САЩ. Условията за това са да има международен мандат и споразумение с Иран.

Как мислите, трябва ли Европа да изостави изискванията си към Техеран за ракетната и за ядрената му програма, за да може да отвори по-скоро Ормузкия проток?

Не бих препоръчал да изоставим напълно тези изисквания. Разпространението на ядрените технологии за военни цели в никакъв случай не е нещо добро. Решението тук е да издействаме от Иран да приеме отново инспекторите от Международната агенция за атомна енергия. Не бива да се отказваме от тези усилия. Имахме солидно споразумение с Иран преди 10 години, но за жалост президентът Доналд Тръмп го отмени. Добре ще е, ако можем да сключим ново такова споразумение.

Ключът за Ормузкия проток е да спрем обвързването му с геополитическите спорове. Да отчетем, че свободното преминаване през него е за общото благо, и да се заемем с решаването на техническите въпроси.

Но как можем да "развържем" въпроса за корабоплаването от въпроса, да речем, за израелските удари в Ливан? Защото иранската Революционна гвардия отказва да отвори протока, докато Израел продължава да бомбардира Хизбула.

Най-важното сега е повече кораби да бъдат пропуснати през протока по сигурен и надежден начин. Да започнем с по-малко кораби и постепенно да увеличим броя им. И да не забравяме, че Глобалният Юг понася най-тежко последиците от блокадата. Говорим за страни като Судан и други, които не могат да си набавят необходимите енергоизточници. Инициативата на ООН за установяване на хуманитарен коридор за износ на изкуствени торове е правилна. Да се съсредоточим върху техническите въпроси, а американците да спрат да поставят всичко в плоскостта "отваряне" или "затваряне" на протока. Това нито е продуктивно, нито е много смислено.

Смятате ли, че иранците ще съдействат при такъв подход, ако ударите по Ливан продължат?

Очевидно не. Необходими са твърди постъпки пред Израел, че не бива да продължава по същия начин. Очевидно върши военни престъпления в Ливан и не бива да му се позволява да повтори там това, което направи в Газа. Поставени сме в ситуация, в която всички са губещи. Затова е необходим кратък и пряк път към стабилен мир.

Да заключим - Европа може да допринесе за възстановяването на трафика през Ормуз с военноморска мисия, но едва след като е налице трайно споразумение между Съединените щати и Иран, към което да се придържа и Израел.

Или мирно споразумение, или поне мирен процес с гаранции против възобновяване на враждебните действия. Наистина важно е също така да помислим и в малко по-далечна перспектива. Защото една бъдеща мисия няма да продължи месец-два, а две, може би пет, години. Такава мисия ще намали рисковете от морски мини и от всякакви инциденти и провокации, които биха могли да засегнат танкерите и контейнеровозите. Европа трябва да започне да планира и да се подготвя за такава мисия.

А дали такса за Иран ще прибави към сигурността, все пак?

Е, ако я наречем така, ще нарушим международното право. То не допуска такси за преминаване през международни води. Но ако се формулира като заплащане за някаква услуга, тогава корабовладелците могат да се съгласят да плащат. При ясни гаранции за сигурността, това ще бъде стъпка напред в правилната посока. Защото всеки кораб, който премине протока, ще се брои в изчисленията на цените на изкуствените торове и на енергията за най-уязвимите държави.

По публикацията работи: Добрин Йотов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!