Как, къде и защо се засаждат дърветата в Израел?

Седмица на гората в Израел се отбелязва и със садене на дървета. 

Тел Авив възниква в началото на миналия век и е един от първите градове с предвидени в градооустройствения план къде какви дървата да бъдат засадени. 

Жегата е била непоносима за евреите, спасяващи се от погромите в Европа, разказва агрономът Израел Голан ефект

"Избирали са се дървета за съответния климат и ландшафт, и за пречистване на въздуха и почвите в бъдещия мегаполис.

Важни са били бъдещите „битки“ между корените и короните на дърветата с урбанистичната инфраструктура, дори с модите.

В последно време са се съобразяват дървото да е подходящо за селфи. Не без значение е дали растителността да е лесни за поддръжка, да не изисква много вода, да не трябва често да се кастри, да са устойчива на вредители и болести.

Отчитали са дали дава дебела сянка, да не уврежда шосета, електро и водното снабдяването.

Затова, колкото и да са ефектни палмите, рядко се използват в центъра на Тил Авив.

В по-ново време се интересуваме доколко дадено растение подобрява микро климата в района и да не е агресивно спрямо флората и фауната около тях.

Необходимо е успешно да абсорбира бензиновите пари и да не пречи на останалите дървата. 

Изследване на  Телавивския университет доказва, че растенията могат „да общуват“ помежду си и „да си предават“ информация за опасности, които ги дебнат. 

Ако не им се оставя достатъчно пространство, те могат да загинат или да деформират тротоарите и шосетата около тях. Те не могат, като животните да избягат, от опасния участък и оцеляват, ако им се помогне. Ако дадено растение е заболяло, го лекуват или заменят.

При строителство на сграда или шосе се налага да се измести дадено дърво.

Най- скъпата земя в Израел е в големите градове. Там възникна и движението „апотропуси на дърветата“. Специалисти и любители на природа „осиновяват“ поне едно дърво и ги пазят от всякакви апетити към мястото където расте.

Според ландшафтния архитект Шахар Цур, един от лидерите на движението, те са създали групи за натиск над кметствата. 

"Строителни предприемачи, пътностроители, та дори на жители на квартала, понякога са недоволни от едно или друго дърво. То може да засенчва апартаменти или да приютяват птици и насекоми, които пречат на нормалния живот в сградите около него, да е алергенно и да е опасно за живота на чувствителни жители.

Случва се хора да и да се оплакват, че цветовете, плодовете и листата на дърво цапат тротоари и автомобилите им или да обявят за „разхитители на вода“ вековни дървета. Ние се опитваме да ги защитим .

Понякога съдим кметствата или строители, прокопвачи на кабели и водопроводи и други, дори ако са се сдобили с разрешение за отсичане или изместване на дърветата. За криминална сеч глобите не са особено високи и заинтересованите да „разчистят терен“ ги планират, вместо да плащат неустойки за забавяне на строителството. 

Настройват местните жители че уж дървета са опасни или, че...сами са паднали. Ние - "Апотропосите на дърветата" опазваме местните видове. Те може да не са толкова красиви, но са част от местната екосистема. Заедно с озеленителите от кметствата обсъждаме настоящата и бъдеща урбанистична гора на всеки град.

Около една пета от площта трябва да е залесена, за да се живее природосъобразно. Растителността се разделя на пояси: за украса, като паркове - и природна сянка".

Още в репортажа на Феня и Искра Декало за "Хоризонт".