Интервю
Какво видя германски журналист насред Черно море?
Кристоф Плате: Мисля, че в Европа има ирански спящи клетки, свързани с "Хизбула"
Сътрудничеството между България и Гърция е пример, че Европа е сравнително добре поставена
вторник 14 април 2026 12:09
вторник, 14 април 2026, 12:09
Журналистът Кристоф Плате
СНИМКА: Ирина Недева
Размер на шрифта
Европа и Брюксел да говорят с един глас е добре и важно, но съм на мнение, че събитията в Ормузкия проток и Персийския залив биха могли да доведат до това, ние в Европа да се подготвим повече за непредвидимото. Да имаме повече гъвкавост и да подсилим нашите съпротивителни сили, и всяка държава да увеличи военните си разходи, посочи в интервю пред БНР Кристоф Плате, директор на медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа, който е и със сериозен журналистически опит в региона на Близкия Изток.
"Европа на първо място е отделни държави, видяхме реакцията на Испания и на други страни. Това беше война, която не бе обявена от САЩ. Това, което видяхме като сътрудничество между България и Гърция, е добър пример, че ние в Европа сме сравнително добре поставени. И не трябва да се подценяваме и навеждаме под непрекъснатите нападки на американския президент. Европа е силна, Европа може да не е на едно мнение по всички въпроси, но трябва да работи повече по своите съпротивителни сили", обясни германският журналист.
Кристоф Плате се качва на ферибота от Бургас и пресича Черно море до Батуми, за да види какво се случва. Той критикува мързеливата журналистика, която разчита на Гугъл.
"Винаги е добре когато си журналист и излезеш навън, затвориш вратата зад себе си. Да се пътува от Бургас за Батуми, можеше и със самолет, но аз реших така. Отваряте Гугъл, дори когато нямаш връзка на телефона, може да се види, къде се намирате в Черно море", сподели мотивът си за морското пътуване Плате.
"Видях много делфини, прекрасни залези. Пътуването продължава 2 дни от Бургас. На този ферибот имаше много шофьори на камиони от Казахстан, Грузия, Армения, България, Германия, Полша, които разказват много истории. Това беше възможност да разговарям с тези шофьори на камиони.
В един момент корабът намали скоростта си, миналото лято беше, след това изведнъж се приближи един танкер и за 6 часа се зареждаше от този руски кораб. Шофьорите знаеха това и изглеждаше, че е обичайна практика. Този български кораб се зареждаше с руско гориво", разказа журналистът.
В предаването "Хоризонт до обед" Кристоф Плате коментира различни сценарии на разрасналия се конфликт в Персийския залив, в резултат на блокирания Ормузки проток и военната операция на САЩ в Иран, както и израелските бомбардировки.
"След началото на руската агресия срещу Украйна имахме всички тези дискусии – за преминаването през Босфора, а съгласно конвенцията "Монтрьо", той се контролира от Турция и според мен Турция прави това много професионално, има много по-еднозначни правила, отколкото сега в Ормузкия пролив. Учудващото е обаче, че очевидно тази война е такъв сценарий и настоящият, сякаш въобще не е бил отчетен и предвиден", коментира Кристоф Плате.
На въпроса: Ограниченията от Иран на Ормузкия проток с искане за плащане в криптовалута имат ли паралел с влиянието на Кремъл в Африка, журналистът отговори:
"Има паралели с деструктивността на отделни действия. Във времената, когато бяха наложени санкции срещу режима в Иран, имаше тясно сътрудничество между Иран и Русия. Създаването на несигурност е нещо, което иранският режим се е опитвал да направи отново и отново. Имаше бомбени атентати срещу еврейски старчески дом в Аржентина, преди много години, зад които са стояли иранските тайни служби. Мисля, че тук в Европа има ирански спящи клетки свързани с "Хизбула" и други. За това говорят сътрудници на тайните служби, тоест този конфликт има въздействия върху нас, в Европа, които отиват отвъд повишението на цените по бензиностанциите."
А дали ще има пълно затваряне на Ормузкия проток от Иран с блокада на провлака и от САЩ, Кристоф Плане коментира така:
"Аз не съм специалист по морско право, макар че съм израсъл край морето, но ще съм много учуден, ако този е начинът – с американска блокада. Кой от кого може да иска транзитна такса, това зависи до голяма степен от режима в Иран. Като репортер съм бил в Иран и се срещах с представители на иранския режим тогава, с Али Лариджани, убит при една от бомбардировките на Израел над Иран. Моето впечатление от този режим е, че всякакъв натиск при тях води само до втвърдяване. Иранците са умни хора и виждат реалността, особено на американския президент. Според мен това по-скоро усилва тяхната непреклонна позиция. Според мен няма план на Тръмп, или поне убедителен план."
Плате припомни, че американците са се провалили още при първата война в Персийския залив – в Кувейт през 2003 г.:
"Това, което виждаме сега, е дестабилизация на целия регион. Защото страните - Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн питат, "можем ли наистина да разчитаме на американска защита или само на себе си". Ние нямаме само дестабилизация на Иран, а и голяма политическа несигурност в арабските държави в региона."
И припомни, че "не бива да подценяваме факта, че между иранците - персийците и арабите от стотици години съществува тази враждебност":
"Винаги е имало персийска надменност спрямо всичко арабско и всичко това в момента се проявява. Но не мога да си представя това да се разрасне в голяма шийтско - сунитска война. Напротив хората в Персийския залив изпитват симпатия към хората в Иран."
Цялото интервю на Ирина Недева с Кристоф Плате чуйте от звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!