Лагард: Икономиката на еврозоната се отдалечава от базовия сценарий на ЕЦБ

Президентът Кристин Лагард заяви, че икономиката на еврозоната се е отдалечила от базовия сценарий на Европейската централна банка заради войната в Иран, макар и не достатъчно, за да се оправдае в момента посоката към повишаване на лихвените проценти.

"Намираме се между базовия и неблагоприятния сценарий", каза Лагард пред Блумбърг във Вашингтон, където тя участва в пролетните срещи на МВФ и Световната банка.

На въпрос дали ЕЦБ има пристрастия към затягане на паричната политика (повишаване н а лихвите), Лагард отговори, че няма.

"Имаме компас, който показва, че ценовата стабилност се основава на финансова стабилност", каза тя.

ЕЦБ преценява какви действия са необходими след повече от 6 седмици военни действия в Близкия изток, които доведоха до рязко покачване на цените на енергията и влошиха икономическите нагласи. Общата инфлация в Европа вече скочи доста над целевото ниво от 2%. Ключовият въпрос е колко устойчив ще се окаже този инфлационен склод.

Фикнасовите пазари смятат, че повишаването на лихвените проценти е само въпрос на време, като се очакват повече от две промени с четвърт пункт във възходяща посока до края на годината. Но тъй като съдбата на мирните преговори между САЩ и Иран е несигурна, те са склонни да не допуснат увеличение на следващото заседание на ЕЦБ на 29-30 април.

Нови прогнози на МВФ, публикувани по-рано днес, могат да добавят известна яснота, предполагайки по-висока глобална инфлация, наред с по-слаб икономически растеж. В 21-членната еврозона се очаква потребителските цени да се повишат с 2,6% тази година, което съответства на прогнозата на самата ЕЦБ.

Няколко служители на централната банка, базирана във Франкфурт, смятат, че този "базов сценарий" е по-малко вероятен, тъй като конфликтът се проточва и затварянето на Ормузкия проток се влошава.

Това би доближило до "неблагоприятния сценарий" на ЕЦБ, предвиждащ инфлацията в еврозоната да достигне пик от 4,2%. Ако ситуацията се влоши още повече, "тежкият сценарий" включва кратка икономическа рецесия и ценови ръст над 6%.

Засега властите наблюдават колко силно по-високите разходи за енергия се отразяват на други части от икономиката, като обръщат специално внимание на неща като изискванията за повишаване на заплати, които искания се увеличиха драстично, след като инфлацията надхвърли 10% след нападението на Русия срещу Украйна през 2022 г., отбелязва Блумбърг.

"Казахме много ясно, че ще ни трябват данни, за да действаме, но че няма да се поколебаем да действаме. Това наистина добре отразява позицията, която имаме. Нуждаем се от данните, за да анализираме дали това ще бъде краткотрайно, въпреки че не мисля, че това е всъщност възможно".