Проф. Велизар Садовски: Нека мислим какво слово произвеждаме във всекидневието

Проф. д-р Велизар Садовски е член на Австрийската академия на науките и ръководител на Отдела по иранска лингвистика и ономастика към нейния Институт по иранистика, на който е съучредител. Специалист по староиндийска и староиранска филология, индоиранска лингвистика, сравнително-историческо индоевропейско езикознание. През 2009 – 2011 г. e заместник-директор на Института по иранистика. Гост-професор е в няколко европейски университета. Наскоро е избран за член на Европейската академия (Academia Europaea) в секция "Класически и ориенталски науки". През тази година по покана на колеги от Софийския университет проф. Садовски изнася няколко лекции пред наши студенти и преподаватели.

Ученият гостува в предаването "За думите" на програма "Христо Ботев" по време на Светлата седмица, което предопределя и темата на разговора – свещените думи в древните индоевропейски култури, в православната християнска традиция, но и "свещеността" на словото в съвременното битие.

"Отколе, още от предхристиянско време, но особено вече с въвеждането на християнската религия в множество европейски страни и с нейното приемане, отначало допускане от Медиоланския едикт на св. Константин, а след това въвеждане като държавна религия в Римската империя, понятието за свещеност на думите, за сакралност на думите, неизменно присъства във всички форми на общественото битие, но то се корени в едни много по-стари традиции. За древния човек например във ведите в староиндийски език, в санскрит, слънцето изгрява всяка сутрин не защото то изгрява, а защото ние сме станали преди изгрев слънце, за да произнесем, всеки пред своя жертвен огън, всеки пред своето семейно огнище, една молитва, мантра, за да може слънцето отново и отново да се завръща от подземния свят, където пребивава през нощта.

Значи човекът в своето дребно, нищожно битие спрямо Вселената е натоварен с огромната функция с думи, с думи наизустени не, ами получени като наследство от баща към син и от майка към дъщеря, да възвръща всекидневно битието към неговото предишно състояние, но и да го възсъздава, като по този начин допринася за неговия напредък…

А що се отнася до старобългарската традиция, то там е ясно. Както във Възкресната нощ повтаряме и преповтаряме първа глава и първи стих от Евангелието на св. Апостол Йоан Богослов: "В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог бе Слово…", тъй и всяка една дума, изречена от християнина, трябва да бъде думата, премерена трижди и съответстваща на неговите мисли и на неговите реалности, на неговите идеали, на неговата аксиология, която той иска да дари на ближния си."

Целия разговор на Венета Гаврилова с проф. Садовски може да чуете в звуковия файл