"В тъмница. Спомени от 1876 година" на Константин Величков с ново издание

Мемоарите на Константин Величков "В тъмница. Спомени от 1876 година" излизат в ново издание по повод 150 години от Априлското въстание. Луксозният том е въздействащ и дълбоко емоционален текст за това емблематично събитие в българската история.

"В тъмница“ излиза за първи път от 1977 г. насам, което я прави сравнително непозната за читателите. Творбата е не само личната история на революционера и интелектуалец, прекарал повече от три месеца в занданите на Пазарджик, Пловдив и Одрин след разгрома на бунта, но и разказ за човешките терзания пред лицето на смъртта.

Всеки ред в спомените на Константин Величков е исторически точен, сподели пред Радио София Преслав Ганев от издателство "Кръг".

"Този мемоар е интересно изграден. Започва с момент, в който заптиетата чукат на прага на Константин Величков, за да го водят към ареста за разпити и завършва с момента, в който е пуснат от Одринския зандан. Обхваща тези три месеца, които той прекарва в трите затвора. Едновременно с описването на ситуацията в тях на стотиците хора, които среща, арестувани участници в Априлското въстание, той се връща в своите спомени към организацията на самото въстание, от случилото се, от зверствата, които съпътстват потушаването на бунта. Но сякаш фокусът е наистина в тъмницата и това са едни мемоари, в които авторът Константин Величков е изключително честен. В нито един момент той не скрива своите слабости. Споделя чувството си на вина, която е не само лична, а колективна, за неуспеха на събитието“, обясни Ганев.

В мемоара си Величков пише: "Затворът върши своето действие, убива живота, убива душата бавно, постепенно, неусетно.“

В книгата срещаме редица добре познати имена - Георги Бенковски, Васил Петлешков, д-р Спас Абрашев – Хекимина, неколцина близки съратници на Васил Левски, а Тодор Каблешков разкрива в детайли плана си (така и нереализиран) лично да убие самия османски султан.

Революционерите, които писателят среща в тъмницата, са далеч от клишетата в учебниците по история. Някои стоически приемат мъченията и изправянето пред бесилката, други са силно съкрушени от безсилието си пред съдбата.

"Особено впечатление му правят селяните, които са имали минимална роля в организацията, но въпреки това стоически си понасят незаслуженото наказание, бият ги, мачкат ги. Дори разказва за един от арестантите, който го водят към бесилото. Той играел карти в ареста с други затворници. Бесилката е скована набързо на стряхата на един дюкян. Качват го, бесят го и бесилката се чупи. Човекът чака да я сковат наново, през това време просто си мълчи. Моли единствено да изпуши една цигара докато чака да направят отново бесилката. Точно този стоицизъм, тази вътрешна доблест страшно впечатлява Величков“, посочи Преслав Ганев.

Той добави, че мемоарите са наситени с личните истории на непознати хора и ако не са част от спомените на Величков, ние никога е нямало да разберем за тях.

В книгата си авторът е описал и поне двама османски офицери с достойнство и чест, които настояват за справедливо отношение към окованите.

Самият Величков е избавен от бесилото благодарение на европейска комисия, която разследва жестокостите при потушаването на въстанието. Следват две години неспирни борби, Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и Освобождението. А Величков предстои да се превърне в един от най-видните интелектуалци и политици в новата ни история.

Подробности можете да чуете в интервюто на Гергана Пейкова с Преслав Ганев.