Визуално изследване на мъжа с "14 първи срещи", запечатани от Симона Халачева

Срещаме се с фотографското изкуство на Симона Халачева в нейната нова изложба "14 първи срещи" – 14 събрани истории, фотографско изследване, насочено към мъжете, с вдъхновение по Мураками.

"Изграждам сетивен портрет чрез серия фотографии, заснети с аналогов, дигитален и инстантен апарат - мислени като различни състояния на времето: аналоговият действа като безвремеви отпечатък; дигиталният отразява бързината и ритъма на съвременния живот - ускореното настояще; инстантният е непосредствено доказателство за срещата - като докосване до самия миг. Така образът се оформя като процес - между това, което остава, това, което преминава, и това, което се случва тук и сега.

Местата на срещите са избрани от самите мъже - пространства, с които се идентифицират или интуитивно са избирали, които допълват тяхното присъствие и участват в изграждането на образа им.

Мина много време. Доста дълъг път извървях, във времето на построяване на самата изложба, преди всичко в главата ми, се наместваха нещата. Не беше всичко предварително изчислено и измислено. Оставих едно пространство и ситуациите между хората да ме водят.

Любопитно е, че все пак имах едно основно вдъхновение и това е сборникът разкази на Мураками "Мъже без жени". Там ме бе впечатлила чувствителността на мъжа, но не като слабост, а по-скоро онова, което всеки се опитва да прикрива. Мъжът, представен от Мураками, има едно лице пред обществото - сдържаност и дисциплина, сякаш не е прието един мъж да се разплаче… Един от най-изключителните моменти между двама души е мигът на тяхното запознанство - ситуация, в която се активират фини механизми на възприятие, поведение и самопредставяне, оставящи траен отпечатък в паметта.

"14 първи срещи“ е опит за визуално изследване на този момент чрез фотографията, която проследява поведението на 14 мъже от сферата на изкуството и първото впечатление, което правят при запознанство.

Към мъжете подхождам на случаен принцип. Това са мъже, които са попадали в полезрението ми по един или друг начин. С никой от тях не съм се срещала преди това, не ги познавам. Стремях се  да не се информирам много кои са те, каква е тяхната работа. Исках абсолютно на чисто да се запозная с тях и да усетя тази първа връзка, която се поражда между двама души - разказа Симона Халачева. - С някои се получаваха много леки разговори, с други беше много трудно.

В процеса на снимане не се опитвам да дефинирам или обобщавам тези мъже, а по-скоро да ги поетизирам, да наблюдавам състоянията, които възникват в самия акт на срещата, движението между разкриване и затваряне, между присъствие и оттегляне. Тази „тиха“ невербална информация, която получавам, е онова, което ме води - насочва погледа и оформя начина, по който изграждам цялостния им портрет."

Още един щрих към изложбата в контекста на психологическите особености на мъжката душевност добавя и психотерапевтът Дима Богданова:

"Как цял един свят може да бъде скрит – светът на мъжката душа, на онези негови мисли, желания и чувства, които понякога не могат да бъдат видени от невъоръжено око. Окото на обектива на апарата обаче запечатва пози, погледи, трепети в снимки. Там може да прозреш отвъд стереотипните изисквания на обществото към ролята на мъжа, към правото му да бъде. Свързваш се с тайната му – той е сензитивен, той иска да бъде видян, изслушан, чут и оценен не само за стабилността, която може да даде, но и заради пластовете вътре в него от емоции, страхове, мисли… От незапомнени времена мъжът е тласкан да се вмества в норми, изключващи правото му да е раним, чувствен и споделящ преживяванията си, особено при първо впечатление. Колко самота има в това криене, колко трупан вътрешен дискомфорт, колко изолация от другия, и най-вече от самия себе си.

Началото на всяка следваща трудност в живота му може би понякога тръгва точно от там – от усещането, че няма право да усеща. Това е загуба – загуба на ресурс в лицето на голяма част от мъжкото съсловие, загуба на възможност за повече богатство в човешките отношения и загуба в любовта.

Да бъдеш мъж, да правиш впечатление, да те преценяват – почти всички знаят, как се играе тази игра, но победата е с горчив послевкус. А може да е различно, ако не позволяваме на културните норми да потискат мъжката душевност. Както пише Мураками „Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират". Когато това се случи в мъжа, умира и част от него, но се ражда и несъзнаван вътрешен конфликт, водещ до гняв и агресия – загубата, спомняте ли си? А защо да продължаваме да губим, вместо да създадем възможност за една различна муза в лицето на мъжа!

Статистиката показва, че в днешно време постепенно става все по-прието мъжът да изразява уязвими емоции в сравнение с нормите отпреди две или три поколения. Въпреки това, редица изследвания сочат, че традиционните очаквания към мъжете да потискат своята емоционалност продължават да оказват влияние и до днес. Научната литература показва, че при мъже, които в по-голяма степен се придържат към тези норми, потискането на емоции е свързано с редица негативни последствия, като усещане за самота и социална изолация, което от своя страна корелира с по-високи нива на депресия, тревожност и психосоматични симптоми.

Изследванията откриват, че при някои мъже емоционалното потискане може да се прояви и във външни форми като раздразнителност или агресивно поведение, както и да затрудни търсенето на помощ.

Тези модели често се предават между поколенията чрез социализацията и възпитанието, което допринася за тяхното възпроизвеждане във времето. В същото време е важно да се отбележи, че тези ефекти не се наблюдават при всички мъже, а зависят от индивидуалните различия, културния контекст и степента, в която човек се идентифицира с традиционните представи за мъжественост."

• Фотографската изложба на Симона Халачева ще се открие на 30 април от 18:30  часа и може да бъде видяна до 14 май 2026 в Арт Център Банкя. Тя съдържа както моментни фотографии, така и такива  от тези 14 първи срещи.

 Чуйте още в разговора в звуковия файл.